Бях и останах искрена
Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявявайки смело и гордо: "Не ми пука за нищо''. Бутали са ме на земята. Спъвали са ме и падах в най-голямата помия, която можеше да ми изсипе животът. И рових в калта, за да си прокарам път. Изкачвах се и се подхлъзвах... и пак оставах там. Отне ми време, но аз излязох от този ад. И душата ми беше разранена. И сърцето ми беше ожулено. И колената ми бяха потънали в кал. И мечтите си бях превърнала в статуи от пясък. Губех се в погледите им, в сърцата им, в съзнанията им... Губех се и се откривах в очите им. Поглеждах и знаех какво се крие зад тези очи срещу мен. А в моите нищо не личеше. Нищо не показвах. А колко тъга се крие в тях. Но е без значение това. Животът е мой, нали? Аз го градя! И още сама се боря. Сама минах през всичко. Сама изкачих върховете. Сама и падах. А те идват и ми заявяват, че не съм достатъчно силна, след като обичам! Бях от слабите. Сега съм по-силна и повечето мъже в живота ми! Защото аз бях и останах искрена, а те предаваха и сърце, и душа, и мечти! Макар сега да крия себе си зад маска, съм по-честна от всички тях. Защото, повярвайте ми, не ви трябва да видите човека, който се крие зад тази маска!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
