3 мин за четене
“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъмняла от патината на времето…
В тухлената камина тлееше огромен дънер, пропукваше и хвърляше искри, като разпръскваше ухание на борова смола. Огнените пламъчета се виеха в чудноват, хипнотизиращ очите танц. Пред камината се бе свил на кълбо огромен тигров котарак, който, доловил раздвижването, бе наострил уши и впил очи в господарката си, сякаш искайки да прочете мислите ù и предусети желанията.
А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който я спохождаше вече няколко нощи. Отново пред вътрешния ù взор се появи картината на пенливия водопад, хвърлящ водни пръски, който с грохот отнасяше водите си към близката река.
Тя се виждаше застанала на голям камък, протягайк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация