Бъдни вечер
Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем сам. Два месеца преди нова година, като идваше на работа реши да мине през горния портал на предприятието. И какво да види. В краката му започнаха да подрипат малки кученца. Наум ги преброи, едно, две… Цели седем! Голямото куче на пазача го залая. Без и сам да знае защо, започна да минава все през този вход. Всеки път носеше на малките пухчовци някаква храна. Я ще остане мусака от вечерята, я кокалчета от супата… Дори им сложи имена. Много обичаше и жалеше най-малкото и слабичко кученце. При раждането нещо беше станало с гръбначния му стълб и беше странно изкривено. Всички го отбутваха и то растеше най-бавно. Него бай Георги кръсти Кривчо. Все гледаше първо да го нахрани. Да го погали и да му се порадва. В деня преди Бъдни вечер той реши. Ще си вземе Кривчо у дома. Да си го гледа. Да му бъде другар. Какво като щял да нацапа къщата, да я напълни с косми… Беше решил.
Тръгна на работа. Щяха да работят до обяд, заради празничната вечер. Бай Георги стискаше здраво новата кожена каишка, която беше купил за Кривчо. Заваля ситен снежец. Тази година Коледата щеше да бъде приказна. Стигна до портала, а там цареше тишина. Нито едно кученце не излезе да го посрещне. Само тяхната майка непривично беше легнала върху къщичката и гледаше втренчено. “Нещо не е наред - си помисли старият работник - нещо е станало“. Насреща му се появи охранителят. “Ааа, кученцата - започна той - всичките ги прибраха в приюта. С един камион. Нея кастрираха - посочи колибката пазачът - повече няма да има деца.“. Бай Георги тръна без дума да каже. Нещо беше заседнало в гърлото му. След работа се прибра сам вкъщи. Подреди трапезата с постни ястия, запали свещ. Така постоя доста време. После стана. Сложи в една чинйка две сарми и ги постави под коледната елха. „Това е за теб, Кривчо! Нека Господ да те пази! - изрече самотният човек - Весела Коледа!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
