БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Приказка за деца и възрастни
Небето над Ихтиманска Средна гора днес синееше като метличина. Въздуха беше напоен с мирис на мащерка и дива мента. Голямата поляна, цялата осеяна с цветя, се беше превърнала в пъстър килим в ярки цветове. Изворчето под вековният бук, бълбукаше с ледено студената си вода, без която тук не би имало живот ни за хората, ни за животните.
Пановци беше една от 24-те махали на Вакарел. Дълга беше историята на тази махала. Една от най-малките.
Другоселецът Пано се беше цанил за аргатин при чорбаджи Богдан от махалата, коя вакарелци знаеха като Богдановци. Чорбаджията имаше щерка, хубава и работлива, па кога запееше, даже птиците в близката дъбрава млъкваха, спираха своите трели, та да чуят нейната песен. Лиляниният глас се чуваше на далеко, та даже ергените от Мечковци изтръпваха чувайки песента на чорбаджи Богдановата щерка.
Но Лиляна имаше очи само за младия ратай на баща си. Левент беше Пано, буйната му черна като смола коса и огнените вак ...