Българо-джибутянски комитет за вечна дружба, депутати ще  отглеждат разсад за банани

  Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я безрезервно и мечтаеше поне един път да прекоси пустата му граница! Продаде апартамента и отпраши към някоя от братските нам капиталистически държави. На нейно място цъфна Тодорка. Тя пък идваше от друга братска нам капиталистическа държава. Не и потръгнало в бизнеса с миенето на чинии, нещо бизнес-планът й се пропукал катастрофално, и се върнала. Сега тя живее в една барака, увлечена в йога и други аскетични учения. Нямаше сили нито да е доволна, нито да е недоволна. Само дето червата и куркаха от глад и когато не можехме да си чуем приказката от тая неприятна за ушите музика, тя се свиваше на фльонга.

  Та седим под кривата круша и се радваме. Всичко ни е тип-топ! Ние сме във вихъра на капитализма, затънали в мед и масло и ни остава да положим усилия само да се ближем.  Пешо ветеринаря пак е най-радостен, пак подмокрен, а жена му вече е вдигнала ръце от него и не му отпуска пари за памперси, та около Пешо бая мирише. Кефи си се мокър, брои пътуванията на “адашчето” и се радва на приказките, че тук е рай! Ние кютим под кривата круша и пресмятаме за колко време ще се изниже народа, след като вдигнаха Шенгенската бариера.

  И така до деня, в който получихме хабер от Джибути! Щом разбрали, че нашите управници подминават страната им като експресен влак спирка Орешак, обхванала ги безмерна скръб, потънали в дълбок размисъл и накрая се събрали под правия банан. Направили справка и установили, че България и Джибути са си лика-прилика. Те  с два по-големички профсъюза, и ние с два. И те с безработица, и ние не падаме по-долу. При тях на работещите се плаща като на черни роби, при нас – като на бели роби. Но открили и разлики. Техните министри отчитали мизерния живот на поданиците си и си седели върху препаските, родно производство, и сал едната по-дебела сянка била привилегията им пред народа, който най-често се пържел под жаркото слънце. По тази причина те не мръзнели, Африка е все пак! Като джибутянското ръководство разбрало, че нас пак ни чака студуване, подобният на нас народ се събрал под правия банан и взел решение да ни приюти за през зимата, пък напролет да ни отпратят, охранени с банани и придобили мургав министерски тен.

  Ние под правата круша, като обсъдихме направеното предложение, решихме да подпомогнем някой управник да установи официални отношения. И даже ще го подпомогнем, съобразно благосъстоянието ни. Иван даскала дава туба вино, защото не му изкупиха гроздето и сега не пие вода, грее се вътрешно и е ведър с децата. Пешо ветеринаря дава буркан със свинско, Радка – мариновани краставички, Стоян икономиста оформи всичко това с цветист израз, пред който и червената точка по телевизора се спаружва. Тодорка нищо не дава, защото е с душа под наем и дори и ДДС не й плаща.

  Освен това братята джибутяни ни предлагат да организират семинари, на които нашите депутати да бъдат обучени в отглеждането на разсад за банани. Нали климатът ни щял да се затопля, та тия умения щели дойдат като харизани. Ние подкрепихме това разумно предложение, защото от обученията на господата депутати-екскурзианти в САЩ, ползата е само за тях ,т.е. от командировъчните, идващи от нашия джоб.

  А виж, с банановия разсад работата е друга – хем ще ядем, хем ще печелим, хем ще се изравним с банановите републики!

  Нашият новосформиран Българо-джибутянски комитет за вечна и нерушима дружба моли само едно. Когато упълномощените тръгнат да подписват договора, да вземат и Тодорка. Тя, завалийката, е толкова отъняла, че спокойно може да се нагъне в дипломатическо куфарче и да мине за ръчен багаж. Нека презимува на топло под някой банан, хем да позакрепне, хем да тури началото на дружбата между двете бананови републики.

Януари 2001 г.

Латинка Минкова

Откъс от книгата „Под кривата круша”