4.03.2010 г., 11:37

Бюро Прошки

1.4K 0 10
5 мин за четене

 

     Пепа и Буба бяха приятелки от детинство, ама истински приятелки.  Приличаха си не само по външен, но и по вътрешен вид, все едно бяха двете страни на една монета, не, те страните на монетите все пак малко се различават, по-точно като две капки вода. И двете бяха изрусени, ефектни блондинки с перфектни пропорции. Минаваха за сестри-близначки. Имаха еднакъв вкус към живота, каквото харесваше едната, другата задължително припадаше по него. Сигурно и пра-пра-бабите им са си приличали.  Най-вероятно още на небето душите на Пепа и Буба са се разбрали заедно да слязат на Земята, да се преродят в приятелки и да си помагат като ангелки-хранителки  в този тъй труден живот. Родени от амбициозни майки-педагожки, таткови момичета, те израснаха на една и съща улица, играеха заедно на ластик, дама, имитираха Лили Иванова пред седналите на пейките баби в градинката пред блока, бяха в един и същи клас, завършиха едно и също училище с общи  гаджета, пропушиха по купони, ожениха се по едно и също време, веднага след абитуриентската вечер, родиха по едно дете, след което и двете се разведоха в една високосна година по сходни причини – несходство в ценностните системи с партньорите. На 33 години те бяха отново същите малки момиченца по душа, но вече външно мъничко помъдрели, бяха се научили да си придават поне някакъв сериозно-изтънчен вид. Та точно през този период, след успешно приложени изпити по компютърни умения и някои други екстри,  двете започнаха едновременно работа в  Общината на Областния град. Кабинетите им бяха един срещу друг, със стъклени гишета, на третия етаж, а началникът им беше много добър човек – господин Добронамеров. Пепа завеждаше Бюро Жалби, а на Бубето ù повериха да отговаря за Бюро Прошки. Пепа Жалбата беше непрекъснато заета, опашката пред гишето ù не изтъняваше дори през обедната почивка, хората се тълпяха на тумби от сутрин до вечер. Дори опашките в Социалните за помощи в пиковите дни нищо не представляваха пред Пепината опашка. Хората идваха и подаваха жалби, даже шефът обмисляше дали да я сложи дежурна и по нощите, но се отказа, все пак това не беше Полиция или болница. Жалбите бяха от най-различно естество – от гълъба на комшията, който прелитал от горния етаж и цапал най-безотговорно прозорците на другите съседи; комшийката, дето готвела на балкона точно под спалнята на комшията, от миризмите ù получил язва и носел документи да докаже; сигурни и секретни доказателства за извънземни нашественици, представени от глухоняма гражданка;  заподозрени, тайни терористични врагове на странат, навъртващи се пред общото ел. табло на един вход; предусещане за  замисъл за предумишлено самоубийство – безработен не си е платил водата и парното с години. Разбира се имаше и особени жалби, за които Пепа хитро премълчаваше.

     Буба Прошката напразно по цял ден очакваше някой гражданин да дойде и подаде заявление, че иска прошка или дава такава. Нямаше никаква работа, пиеше кафета, пушеше, лакирваше си ноктите, четеше жълтата преса, зяпаше в интернета и никой не идваше.  За неамбициозен човек като Бубето в началото това я устройваше. Двете с Пепа си имаха работа, разполагаха със свободно време след това, за да се видят пò така и с други познати. Господин Добронамеров им плащаше върху  основна заплата и процент, според броя на подадените и обработени заявления. Естествено Пепа започваше да получава много по-висока заплата, плюс рушвети под масата за по-бързо предвижване на  някои по-особени жалби до съответните инстанции, благодарности пак във парични знаци за добре свършената работа. Нямаше как и всичко това започна леко-полеко да дразни Бубето и да люти на очите ù. Разликите в стандартите им на живот ставаха все по-очебийни. Жалбата блестеше всеки ден с бутикови бижута, маркови обувки и дрехи, миришеше на парфюми от над 200 лева нагоре. Всичко това не можеше да не се забележи от Прошката, която с всеки изминат ден бавно увяхваше, ставаше все по-безлична, корените на косите ù започнаха да се превръщат в цели магистрали, занемари облеклото и лицето си, изгуби желание за макиаж, започна да използва евтина козметика, колкото да не е без хич, цяла зима ходи на работа с едни и същи сиви боти. Накрая Прошката не издържа, събра смелост, плю на дългогодишното приятелство, отиде при господин Добронамеров и му се оплака. Каза му, че повече така не може да живее, не може да яде и спи, че и тя иска да работи пълноценно за Общината и хората в нея, да чувства удовлетворение от работата си, да се развива, а не просто така да идва и да си отива никому ненужна. Добронамеров беше добър и справедлив човек, прие присърце нещата и обеща да ги завърти  на ротационен принцип още от утре. Естествено това не завърши без последствия върху отношенията между двете сакрални приятелки. След като  съобщи новината на сутрешно заседание в Общината, Пепа погледна Бубето с онзи поглед:  „Никога не съм те виждала, не те познавам и не очаквай нищо от мен”. Бубето не остана по-назад и достойно ù го върна.

     Другият ден започна както обикновено. Пред Бюрото за Жалби започнаха да се трупат хора и да питат за Пепа, имали си някакви тайни, лични уговорки. Отново Бубето оставаше без клиенти. Някакво гадно предчувствие започна да се върти в хубавата ù главица.  Точно в 12 часа на обед на етажа се появи и самият Дявол. Същият с рога и копита, черен и с лъскава, тежка пелерина. Попита хората къде е Бюро Прошки, застана пред Пепа и започна да я разпитва какви формуляри трябва да се попълнят за опрощаване на греховете, които е сторил на Земята, а те, неговите грехове, не бяха никак малко, времето, необходимо за описването им, щеше да отнеме колкото един трудов стаж за пенсия. За всеки грях Дяволът щял да идва и да подава съответното заявление и щял да си плаща, където и колкото трябва. Имал достатъчно пари, но съвестта му натежала много напоследък и решил бавно, но сигурно да се отърве от греховете си. Чула всичко това, очите на Пепа заблестяха с дяволски искри, а Бубето припадна.  Господин Добронамеров набра телефона на Бърза помощ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересна и забавна история...
    Хареса ми! Доста поучително!
  • Много са хубави заглавието и темата, Страхотна идея. Съгласен съм с veseliak че има нужда от още една две редакции. Иначе се чете леко и приятно. Малко ми е незавърщен тоя разказ. Иска ми се да кажа. Очаквам продължение. Поздрави1
  • Интересно! Хареса ми!
  • Чудесна си! Благодаря за удоволствието!
  • Много остроумно и талантливо написано!
    А каква е поуката, доколкото я схванах - че всичко е до късмет! На когото му върви, върви!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...