inakrein (Илияна Каракочева)
245 2290
22.10.2023 г., 12:58 ч.

Целувка 

  Проза » Други
195 0 4
1 мин за четене

12. Целувка

Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото и реалността. Все още сънят ухае на сладост и безвремие. Обожавам този кратък миг, пълен с небитие и нежност.

Някъде прелита самолет и раздира дантеления воал на съня. Отварям бавно очи. Между листата на цветята се усмихва слънчево зайче. През май, напук на законите на природата, едното коледниче е цъфнало в розово – като живо сърце. Протяга нежни листенца към мен, сякаш ми казва:

— Сънят не е свършил, магията не е изчезнала. Влакът все още пътува.

Отново затварям очи. Още секунда от мига безвремие. Да събера целувките и да ги сложа да спят в душата ми. До следващата нощ. До следващия сън безвремие.

— Това е бягство от действителността – опитва се да ме отрезви разумът.

Душата ми го целува нежно и той спира своята предупредителна реч, защото ме обича.

 

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно" - 2023 г.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??