Целувка
12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото и реалността. Все още сънят ухае на сладост и безвремие. Обожавам този кратък миг, пълен с небитие и нежност.
Някъде прелита самолет и раздира дантеления воал на съня. Отварям бавно очи. Между листата на цветята се усмихва слънчево зайче. През май, напук на законите на природата, едното коледниче е цъфнало в розово – като живо сърце. Протяга нежни листенца към мен, сякаш ми казва:
— Сънят не е свършил, магията не е изчезнала. Влакът все още пътува.
Отново затварям очи. Още секунда от мига безвремие. Да събера целувките и да ги сложа да спят в душата ми. До следващата нощ. До следващия сън безвремие.
— Това е бягство от действителността – опитва се да ме отрезви разумът.
Душата ми го целува нежно и той спира своята предупредителна реч, защото ме обича.
автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Нежно" - 2023 г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
