Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори до края на живота си не ме прие като свой собствен син. Израснах в богато семейство, имах всичко, което едно момче можеше само да сънува, но въпреки това не бях щастлив, защото нямаше никакви любящи чувства към мен.
Не знаех какво е това любов, знаех само – Пречиш ми, Махни се от тук, Не сега.
В очите на баща ми бях само един постоянно създаващ проблеми предмет, за него не бях човек, най-малко син.
Затова го мразех, мразех още повече, когато ми купуваше скъпи подаръци, защото той не ги купуваше с желание, а със задължение. Нямаше никакви чувства в него. Целият ми живот, изживян с него, не беше нормален. Нямах право да играя с нормални деца, винаги играех с богаташки деца, които в съзнанието ...