Чековата книжка на любовта
Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че си търсят нещо по така, но... Длъжността му в банката на обикновен охранител някак си не се връзваше с техните амбиции...
Но живота е въртележка. Един ден той подаде молба за отпуск и се върна след 2 седмици неплатен такъв, и 300 000 лева бонус отгоре.
Просто изневиделица получи едно наследство, за което дори и не подозираше като възможна опция.
Парите, логично, прехвърли на сметка в банката, в която бачкаше, а той сякаш нищо не е станало, продължи да си ходи на работа.
Обаче само привидно нищо не се бе променило - Изведнъж очите на красавиците от офисите се отвориха и те останаха заслепени от неговата мъжественост...
1 седмица по-късно:
Мимето за пореден път се погледна в огледалото - Беше неотразима. Черната и пола приличаше повече на коланче, а блузката и отлично се справяше с основната си функция - Да не оставя нищо скрито от това, което я изпълваше подобно на две планини, тръпнещи от очакване да бъдат превзети...
Най-накрая телефонът и звънна, изписвайки името на този, когото трябваше.
- Здрасти, Муци - топлият мъжки баритон погали нежно ухото и - Лимузината е след 5 минути пред блокчето ти. И както се разбрахме! Никакви въпроси към шофьора, но едно да знаеш, изненадата ще е страхотна!
В очите и избухнаха вселени. Беше успяла и сега той бе само неин!
27 минути и 15 секунди по-късно:
Мечтите и се сбъдваха. Това беше най-скъпият ресторант в целия град, а сепарето, към което отиваше, изглеждаше като извадено от някоя източна приказка...
Мъжът, който я водеше натам учтиво отмести пред нея една от копринените завеси. Масата наистина бе божествена - отрупана с изискани ястия, питиета и страхотно много цветя...
Най-голямата изненада обаче не беше това, а...
5 минути по-късно:
И седемте стояха прави и се гледаха. Никоя от тях не беше промълвила и думичка, а всъщност и нямаше, какво ново да си кажат. Все пак се виждаха всеки ден в банката...
В този момент завесата отново леко трепна и влезе мъжът.
- Извинете ме, дами - Усмивката му беше учтива, но очите му ясно говореха за това, което мисли - Господина, когото очаквате всички се обади и каза да ви предадем, че заради неотложен спешен ангажимент няма да може да пристигне. Искрено се извинява за това и естествено каза да ви уведомим, че можете да останете тук, колкото искате. Съответно и сметката не е нещо, за което да се тревожите.
Мъжът явно приключи с речта си, защото с лек поклон започна да излиза. И отново само очите му издаваха какво му се иска да направи едновременно с всички тях... Явно ги смяташе за завършени професионалистки... но със сигурност, не и в сферата на банковото дело...
На другия ден:
Оказа се, че най-ценният ерген в банката беше подал молбата си за напускане толкова тайно, че никоя от офис-хиените не бе дочула и слух за това...
3 дни по-късно:
Парите по банков път бяха прехвърлени в друга финансова институция. Красавиците тъжно се спогледаха и въздъхнаха едновременно.
Любовта си беше отишла...
15.01.2017.
Георги Каменов
Историята е по действителен случай.
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментара, Кирил.
-
Сега като се замисля, наистина жените от банките са много хубави. Сякаш с цел ги избират такива. Поздравления за оригиналността! / Никой няма да ти се сърди ако 300 000 са измислица/
-
А понякога си е само кръгла нула, Смути 😋
Благодаря ти. -
Понякога нулите на любовта нямат край
Умно момче, спор няма -
Благодаря за коментара, Пери.
-
Чудесно начало за криминален разказ! Неочаквано събиране и създаване на ОПГ (Организирана престъпна група). После е ясно - източване на банката и ново начало. Едно нищо и никакво наследство какво ново начало е, ако наследникът продължи да бъде пазач?...
-
Ангелче, имам още една история, пак истинска - едновременно и много различна, и много близка с тази, и все се каня да я опиша 😊. Не знам защо го пиша всъщност това 🤗. А Любовта не е стока, но уви, често се търгува с нея...
Ирина, естествено, че не са хиени, само човекоядки 😜
Благодаря, дами 🌷🌷🌹🌷🌷 -
Може дамите да са били тайно влюбени в него, но да са смятали за невъзможно да са с него, щом не е стабилен във финансово отношение - не са искали да го тревожат и товарят в рискования финансов свят! Разбира се, те не са се смятали за хиени, а за невинни жертви на света на парите, в който живеем
-
Е, неведоми са пътищата любовни, Ирина 😊
Благодаря ти отново и за това включване. -
Да, ти си написалал, че е истинска. Имах предвид, че реално бих измислила мъъъъничко по-злепоставящ момент на истината, но го отдавам на женската си натура
Радвам се за размера на сумата. "Прочел" си ми мисълта👍😊 -
ПП
Щях да вмъкна нещо, но забравих и чак сега се сетих 😊
Ирина, в основата си историята е съвсем истинска. По реални факти, тъй, че нямаше какво да измислям 😜
Единствено сумата е малко по-голяма, а въпросните високоморални и влюбчиви дами бяха 3, или четири. Тук малко съм ги увеличил, като бройка, но това е за повече сексапил на историята 😊😋😊 -
Наистина, Росилина, то любоф, то феромони, то страст.... 😋
Мерси, много яко си го казала 😋🌷😋 -
Изненадаааааааа! Колко обич прелита между редовете!
-
Ирина, Мариана, благодаря за страхотните коментари 🌷😊🌷
-
Да ти кажа, олекна ми. Защото ме хвана страх за тези триста бона. Не и м давах повече от две години с тези лимузини и т.н.
Готина случица. Бих я измислила още по-мизерна и унизителна
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
