Чековата книжка на любовта

 Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
 Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че си търсят нещо по така, но... Длъжността му в банката на обикновен охранител някак си не се връзваше с техните амбиции...
 Но живота е въртележка. Един ден той подаде молба за отпуск и се върна след 2 седмици неплатен такъв, и 300 000 лева бонус отгоре.
 Просто изневиделица получи едно наследство, за което дори и не подозираше като възможна опция.
 Парите, логично, прехвърли на сметка в банката, в която бачкаше, а той сякаш нищо не е станало, продължи да си ходи на работа.
 Обаче само привидно нищо не се бе променило - Изведнъж очите на красавиците от офисите се отвориха и те останаха заслепени от неговата мъжественост...

     1 седмица по-късно:

 Мимето за пореден път се погледна в огледалото - Беше неотразима. Черната и пола приличаше повече на коланче, а блузката и отлично се справяше с основната си функция - Да не оставя нищо скрито от това, което я изпълваше подобно на две планини, тръпнещи от очакване да бъдат превзети...
 Най-накрая телефонът и звънна, изписвайки името на този, когото трябваше.
- Здрасти, Муци - топлият мъжки баритон погали нежно ухото и - Лимузината е след 5 минути пред блокчето ти. И както се разбрахме! Никакви въпроси към шофьора, но едно да знаеш, изненадата ще е страхотна!
 В очите и избухнаха вселени. Беше успяла и сега той бе само неин!

     27 минути и 15 секунди по-късно:

 Мечтите и се сбъдваха. Това беше най-скъпият ресторант в целия град, а сепарето, към което отиваше, изглеждаше като извадено от някоя източна приказка...
 Мъжът, който я водеше натам учтиво отмести пред нея една от копринените завеси. Масата наистина бе божествена - отрупана с изискани ястия, питиета и страхотно много цветя...
 Най-голямата изненада обаче не беше това, а...

      5 минути по-късно:

 И седемте стояха прави и се гледаха. Никоя от тях не беше промълвила и думичка, а всъщност и нямаше, какво ново да си кажат. Все пак се виждаха всеки ден в банката...
 В този момент завесата отново леко трепна и влезе мъжът.
- Извинете ме, дами - Усмивката му беше учтива, но очите му ясно говореха за това, което мисли - Господина, когото очаквате всички се обади и каза да ви предадем, че заради неотложен спешен ангажимент няма да може да пристигне. Искрено се извинява за това и естествено каза да ви уведомим, че можете да останете тук, колкото искате. Съответно и сметката не е нещо, за което да се тревожите.
 Мъжът явно приключи с речта си, защото с лек поклон започна да излиза. И отново само очите му издаваха какво му се иска да направи едновременно с всички тях... Явно ги смяташе за завършени професионалистки... но със сигурност, не и в сферата на банковото дело...

         На другия ден:

 Оказа се, че най-ценният ерген в банката беше подал молбата си за напускане толкова тайно, че никоя от офис-хиените не бе дочула и слух за това...

          3 дни по-късно:

 Парите по банков път бяха прехвърлени в друга финансова институция. Красавиците тъжно се спогледаха и въздъхнаха едновременно.
 Любовта си беше отишла...

15.01.2017.

Георги Каменов

Историята е по действителен случай.