Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И неравният ти дъх издава страха ти. От какво те е страх в тази есенна вечер, когато залезът пламтя на небето в лилаво и кървавочервено? Всяка нощ е борба за оцеляване на разсъдъка ти. Откакто те ограбиха преди 5 години, тъмнината не е спряла да смущава душата ти. А ти искаш да я спасиш и заспиваш по изгрев, като жертваш тялото си за нощта, сякаш си монах, чиято религия е малодушието. Ти знаеш колко струва спокойствието, но принципите ти не са съвместими с някакви охранителни системи и техники. Господ бди над живота ти, а ти бдиш над вярата си, но тя не успокоява сърцето ти, когато чуеш необичаен звук нощем и те побият тръпки.
Изтръпваш. Тази вечер е различна и усещаш нечие странно, тежко присъств ...