Черно (част 1)

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И неравният ти дъх издава страха ти. От какво те е страх в тази есенна вечер, когато залезът пламтя на небето в лилаво и кървавочервено? Всяка нощ е борба за оцеляване на разсъдъка ти. Откакто те ограбиха преди 5 години, тъмнината не е спряла да смущава душата ти. А ти искаш да я спасиш и заспиваш по изгрев, като жертваш тялото си за нощта, сякаш си монах, чиято религия е малодушието. Ти знаеш колко струва спокойствието, но принципите ти не са съвместими с някакви охранителни системи и техники. Господ бди над живота ти, а ти бдиш над вярата си, но тя не успокоява сърцето ти, когато чуеш необичаен звук нощем и те побият тръпки. 

Изтръпваш. Тази вечер е различна и усещаш нечие странно, тежко присъствие. Да не би да са сенките на жената и децата, за които мечтаеше, но нямаш? А може би е пълнолуние и лъчите пукат като бонбони по мебелите. Може би всичко е сън и ти най-после си успял да укротиш демоните си и да заспиш преди изгрев. А може би някой демон се разхожда из дома ти и разглежда картините, свещниците и дъхва на праха по книгите, пъф!, и облизва със змийски език витрините и огледалата, с-с-с-с-с-с. Ала твоят Бог не би допуснал чудовища при вярващия си син, нали? Колко удобно!... Ала колко малко ти помага. 

Сядаш на фотьойла, облян в студена пот, с треперещи ръце, с трепереща душа, с треперещ дъх. Колко струва животът ти, ако не е останал жив човек, който да трепери за теб? Роднините измряха до един, а сенките не приготвят чай и не целуват за лека нощ, драги приятелю. Колко струва животът ти, ако няма човек, когото да обичаш? Мислите нямат глави, които да погалиш, нито рамене, на които да си поплачеш. Въображението не носи щастие, когато си нещастен самотник… И когато нечии тъмни очи те гледат в тъмнината, от ъгъла, зад завесите. 

Ф-ф-ф-ф-ф! Кафявите завеси леко потрепват и за няколко кратки мига пошушват по пода. Сякаш човек шушне. А в теб засъсква змия, която се увива все по-здраво около врата ти.