Някога. Някъде. Горещ августовски петък. Някакво място – не си спомням какво беше. Дали беше бар... или в някакъв парк... или пък на брега на морето... Помня само как сърцето ми трепна, щом я зърнах. Най-красивото момиче, което съм виждал през живота си. Всичко в нея беше истински прекрасно. Беше облечена в бяла копринена рокля, деликатно подчертаваща формите на тялото ù. Кестенявите ù къдрици се спускаха до раменете ù и скриваха нежната ù светла гуша. Съвсем леко пристъпваше от крак на крак, сякаш се чувстваше неестествено в меките си силиконови сандали. Носеше малък сребърен пръстен със светлосин кристал във формата на сълза. Духаше лек вятър, който често разрошваше косата ù и запращаше по няколко кичура през лицето ù. А когато тя се опитваше да ги приглади обратно зад ушите си, пръстенът на ръката ù блещукаше с красива синкава светлина.
Наблюдавах я внимателно, докато разговаряше с приятелките си. Не обичаше да бъде център на вниманието, а като че ли повече се наслаждаваше на истори ...