Малкият Митко имаше доста мръсно занимание, което почти докарваше баба му до лудост, когато се прибереше вкъщи – играеше си в калта.
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаше да си играе също и на война, замеряйки стълбовете на лозето с буци пръст, които се пръскаха като гранати, а прахът бавно се спускаше към земята, като дим след полесражение.
А когато беше валял дъжд и бомбите се бяха разкиснали и размекнали, Митко почти буквално се гмуркаше в калта и се изцапваше до ушите. В ръцете му калта се превръщаше в най-различни вкусотии като кебапчета, кюфтета, хляб и гъсти каши, които момчето, по примера на баба си, гарнираше и поднасяше с различни треви и листа от дърветата.
Но не кулинарията беше основното кално забавление на Митко, а създаването на огромни армии от кални човечета, легнали по пътеката между лехите с най-различни насаждения на баба му. Митко ги пр ...