В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в прахоляка около него, но той не ги забелязваше, дълбоко вглъбен в мислите си. Една от тях забеляза мърдащите пръсти и явно реши, че това е нещо за ядене, защото се спусна към него и стръвно клъвна палеца на левия му крак. Спиридон изрева и скочи.
- Ааааааъъъъъххххх…..мама ти дейба аз поганска…- той подгони кокошката и я приклещи в мрежата. Хвана я за шията и я понесе към дръвника, за да й клъцне главата, но стигайки там, той видя старото си колело, и намери отговор на проблема, който го измъчваше. Пусна кокошката, а тя се изтръска и побягна, благославяйки кокошия господ. Спиридон започна да разчиства боклуците, с което беше затрупано колелото. След десетминутно пуфтене, най-накрая го извади ...