Човешки съдби 7

                  И ето самолетният билет дойде на Е мейла ми...

                  Ще те чакам,..беше обещал Харалампи...

                  Поогледах се из залата на пристигащи,...не забелязах ни Рула,ни Харито да подскачат нетърпеливо,... зърнах високо вдигната табелка '' Пиетро Атина '', приятна жена в работен гащеризон, шарена риза с навити до лактите ръкави, любопитно оглеждаше пристигащите...

Това ли е моята посрещачка,.. ами кирия Рула...

- Бон жур, от табелката видях, че сигурно чакате мен - казах с шеговид тон с най-доброто си френско произношение - Не закъснях много, нали

- О мосю Атина, не очаквах,.. вие сте по-млад отколкото ви описаха.. Аз съм Матилда, ще ви откарам до имението,.. - представи се и тя, натъртвайки на последното '' а.''..- Мосю Хари и мадам

отсъстват и за това аз ви посрещам...

Настанихме се в пикап Митсубиши и потеглихме...

- Мосю Хари, един два пъти месечно отсъства,.. в Париж ли ходи, в Кан ли,.. някои казват в Монте Карло,.. но това не ме интересува, щом работата върви, какъв е проблема, иначе няма да е доволен от нас,... Мадам Пападопулу,.. мадам Рула е много добра жена,.. но ми се струва малко тъжна,... винаги е приветлива с мен,.. но така ми изглежда,...- и прехапа устни, сякаш е казала нещо нередно

- Вероятно сте гладен,.. да пийнем и кафе за добре дошал - с усмивка предложи новата ми позната и белите й равни зъби блеснаха - И вие ли сте грък, мосю Атина, като мосю Хари,.. той съобщи, че ще идва нов работник,.. Хубаво е тук, спокойно е, работа има...

И  описа къгове с ръце, сякаш да покаже наглед хубавото...

- Ето ние сме тук от двайсеттина и по-вече години - продължи тя и усмивката й не слизаше -

Ние,.. семейството ми,.. ние сме от Тунис и може да се каже полувин французи,.. децата се родиха тук, тук учиха и се ожениха.. През тези години мъжът ми работи все в имението,.. отначало се криехме от полицията, бяхме дошли нелегално с надеждата за по-добър живот,.. после се легализирахме, но си останахме в имението, къде да търсим другаде работа...свикнахме тук в селцето, с кампуса...Децата  завършиха, ожениха се, и те се върнаха тук,.. и те тук работят.С местните сме в симбиоза, помагаме си и вече са много мили и внимателни с нас...

Говореше Матилда и въздъхваше лекичко, може би носталгия по родния край...

Разгледах я скришом,...Не е мургава или шоколадова торта, буйна черна коса, леко къдрава, може би това издаваше, че не е чиста французойка,.. очите спокойни с леко очертана линия,.. а, защо няма големи кръгли обеци и ярко червило,...е, защото не е барова еротична  танцьорка ,...яки  здрави рамене, Устните,.. хайде меки и пухкави, с бледо червило,.. изкрящо бели зъби...

Каква ли красавица е била като млада...

- А вие мосю Атина  - попита тя, натъртвайки пак на последното '' а ''

- Нее, не съм, иначе щях ли да дойда, жена ми нямаше да ме пусне..- отговорих отново шеговито

- Е нищо, тук има и хубави момичета,ще намериш някоя,... даже имам и сестра - засмя се и тя - Да

тръгваме имаме още път...

           Настани ме в къщичка в голям двор...

- Ето твоята квартира за сега,.. Ние живеем отсреща, заповядай на вечеря....

Матилда все още подреждаше масата,... голяма зала, няколко маси със столове в страни, по стената висяха  картини, снимки ..вероятно е столова ако има по-вече работници

- Заповядай Пиетро,.. това е нашата къща,..продаваха се няколко сгради, дворът, бяха направо развалини, купихме ги и ремонтирахме, и ето сега всичко е наше - с гордост говореше тя - Аз съм нещо като организатор в работата из лозовите масиви,.. посрещам, изпращам временните работници, водя надниците,.. а Етиен, мъжът ми работи с тях и ги напътства,.. или е с трактора да превозва материали или работниците... Двамата ми сина също са в имението, но на винарната, а жените им са учителки,.. и те работят тук през ваканциите,.. а най-малкия още учи, но и той работи като тракторист или шофьор,.. работа има много...И тогава в къщи е много весело...Все им казвам, в къщи има един голям, и това съм аз,.. а другите сте ми деца - разказваше тя и белите й зъби отново лъщяха - О, забравих и сестра ми, тя е лекар в поликлиниката в градчето и често ни гостува

Някой все ме пита '' Матилда, не ти ли е мъчно за Тунис... Не казвам,.. домът е там, където го чувстваш свой дом,.. ние тук всички сме заедно...'' А дълбоко в себе си знам, че ако идем в Тунис едва ли ще можем да се върнем обратно,... ние сме бегълци, нелегално напуснахме Тунис...

Запознах се и с Етиен,.. пихме по чаша вино

- От нашата винарна е,. травим три вида вино - с гордост каза той - Ти можеш да караш трактор нали, поне така каза мосю Хари, и утре с двата трактора ще работим в масива, а след обяд ще наповарим камоиона с кашони и разкараме из клиентите из района, не е трудно, ще свикнеш..

С две машини свършихме бързо,.. Етиен ги зареди с нафта

- Да са готови за утре, да не се суетим около тях...- философски заключи той

Матилда донесе сандвичи и кафе,.. казаха си нещо на техен диалект, тя се усмихна и ме погледна,

поклати  глава одобрително... Сигурно съм се справил...

Разкарахме кашоните по клиенти,.. аз разстоварвах, носех ги до склада им,.. Етиен прибираше подписаните документи

- Как ти се струва мосю Атина,.. умори ли се, не сме почивали цял ден, но се свиква...

Ежедневие,.. на вечеря у тях, набелязваме задачите за следващият ден..

Чудно, защо не роптаех , а приемах всичко за нормално... Етиен остана безкрайно учуден, когато смених дюзите на'' отписан '' трактор, той запали и тръгна,... беше радост голяма

Една съботна вечер се появи и Мабрука, сестрата на Матилда.

Както се казва взела най-доброто от чертите на своята раса и примесено с европейска изтънченост,

и тя се обръща към мен с мосю Атина и с ударение на последното ''а'', не издържах

- Защо всички ми казвате мосю Атина  - през смях попитах, натъртвайки на ''а''то

- А това не е ли фамилното ви име - учуди се Мабрука - Нали така го написала мадам Рула

- Нее, казвам се Петър на български,..Петро на гръцки ,.. а вие  Пиетро...а Атина е името на столицата на Гърция , просто Пиетро от Атина- заобяснявах разпалено аз и всички избухнахме в смях

- И значи,не си грък така ли...

- Не съм,..от България съм, но работя в Атина,.. като вас, икономически емигрант, но с тази разлика, че мога да се прибирам в страната си

- О да, знам за България, имах състудент от там,.. но като завърши замина за Канада -  сякаш въдвори мир Мабрика - Ще ви отнема Пиетро да се разходим,.. навън е така приятно, може нали...

Тръгнахме ей тъй по някакво пътче между лозята...

- Хубаво ми е тук,харесва ми Франция - промълви Мабрука - Завърших, имам добра работа,...близките ми са около мен,..Но някакси, не мога да се впиша  в реалността,.. не знам как звучи - натурализирана французойка. А какво съм по-различна  от французойките,..., може би, че не пуша, не съм екстравагантна, а по-скоро сериозна жена,.. интересна си докато те вкарат в леглото, а това може би е важно, но само това ли...- гласът й затрепери - А ти какво мислиш

- Права си, не знаеш кое е първото, т.е да обичаш някого или да правиш секс с него,.. има разлика,

- А ти Пиетро, мислиш ли дали си временно във Франция  или ще останеш като нас за постоянно,има ли значение в коя страна ще работиш, щом не е твоята ..

- Мабрука, ако трябва да бъда откровен с теб, и аз не знам...Веднъж само се попитах, какво правя тук, но работата ме повлече и като, че ли нямам време да мисля за това...

Изпратих я до колата й

- Ако искаш Пиетро, обади ми се в поликлиниката, ще ми бъде приятно..- промълви тя

         Мислите ми бяха заети с друго...защо никакъв интерес към мене от Рула , от Харалампи

Рула,.. ами тя вече е омъжена, скъпи мой,.. се обади вътрешният ми глас,..а Харито е просто работодател, а тии,.. ти просто  си аргатин, наемен работник

/ следва /