Не смеех да ги кача в колата и двамата, и да обиколим из страната събота и неделя, опасно е и за тримата. Ако ни  проверят,аз уж служител на Агенцията , а трафикант на емигранти, те уж подали документи, а отново бегълци. И за това събота и неделя  надувахме главите на майка и татко, а те милите се радваха на всички ни, а може би най-много от това, че покрай нас се почувстваха млади както преди години в Сирия и винага можеха да изровят стари спомени и да въздишат с малко носталгия.

- Бутрус - ме запита веднъж Джордж - Ти харесваш ли Сара

- Харесвам я, да..- и пламнах целия от неудобство

- И  тя те харесва, кажи й го. Опасно  ли е да идете само двамата  някъде, баща ти каза, че сте имали вила наблизо

- Еех, Джордж, страх ме е да не се разсърди...

- Ти не си я питал, опитай, аз ще мога да стоя сам в апартамента ти.

Може би има право, все  някой трябва да се реши.

Сара малко се смути като я попитах

- С какви дрехи трябва да съм облечена - промърмори тихичко

- Маратонки, дънки, блузка - издекламирах - Или тениска и риза, ще идем на семейната ни вила, но ще преспим там.

Погледна ме с големите си черни очи и кимна.

Потеглихме от апартамента ми, подадох й слънчеви очила, казах, че  момичетата пътуват и с поразкопчана блузка, така не бият на очи, вместо закопчана плътно  яка, може да поразроши косата си и сложи колана.

Беше й интересно извън града, заглеждаше се по импровизираните паркинги и тук-там спрели  леки коли с радостни хора и деца.

Майка предвидливо  бе сложила в чантичка къси панталонки, изрязан потник, нещо като камизолка, чехлички, къси чорапки, лятна пижама и панталон. Внесох чантите ни във вилата, отворих врати, прозорци да се проветри. Свежият въздух ни замая.

- Сара, това е чантата от майка, приготвила ти е по-свободни дрехи, ако искаш... И си избери стая.

Захванах се с приготвянето  на дърва за барбекюто, измих тераската, разпънах големия сенник, маса. столове.

Топличко, но ще търпя с панталон, не че са ми криви краката, но от неудобство де.Като за предястие кафе,кроасани и чаша фанта, измих няколко праскови откъснати  от градината.

Мина доста време. Какво става, е всички жени са суетни, потърпи. Колата ти е тука, не си е отищла.

Пристъпяше едва-едва, в бели маратонки и къси чорапки, късо панталонче и изрязан потник, като тенисиска  от турнир за Големия шлем, но без ракета и топка, навела срамежливо очи. Хубавица, изпъната като струна, гърдичките й аха да изкочат от изрязания потник, да затъкна ли салфетка и да не се виждат. Имаше такава мода, поло фанела  без ръкави и  скрива даже и пъпчето...

 - Сара готова ли си - засмях се - Изглеждаш прекрасно, сядай където искаш и заповядай

- Знаеш ли колко ми е неудобно така... В Кипър гледах на плажа млади момичета в бански костюми, скрито им завиждах, а аз на работа с бели панталони, боне и манта. Ще свикна, дай ми малко време...

Нежна бяла кожа, къде да почернее, пък може да е асирийка, или някаква смесена кръв, но взела от расите си най-хубавото.

                 Следобедът мина в разучаване на растения и подправки из двора. Откъсне листенце здравец, разтрие, помирише, после същото и с листенце индреше. Обръща листенцата, разглежда ги, сякаш разговаря с тях. Захласна се по мириса на ригана и чубрицата.

 А аз се захласнах по нея. Охо, има и татуировка, някакви арабски цифрички  навярно или угаритско писмо, ее, голям  си всезнайко , угаритското писмо е на глинени плочки, а не на женски ръце. Засмях се, ей така на остроумието си.

Вероятно съм задържал погледа по-дълго време там.

- Татуировката ли, ще ти разкажа и за нея...

 - Мдаа, много хубава пеперуда, бътерфлай.

- Може и бътерфлай, може и келебек

- Ииш аллах , ако е казал аллах - смотулевих

Погледнах цифрите и си ги казах наум '' две, три, пет, осем, две четворки,,девет, две единици, пет.

- Ще ми ги кажеш ли - попита тя

- Да, виждат се, не са се изтъркали -  и започнах на глас - 10 цифри са нали

- Да, десет са, първите четери са код за достъп, останалите шест са за сейф в банка в Искендерун. Една самотна жена на смъртен одър, за която се грижих извън смяните си в болницата. Нямали са деца, мъжът й починал преди войната. И те били бегълци през онази война, както баба обичаше да казва. Отначало минаването през границата е било по-легално, а мъжът й бил крупен търговец из Близкия Изток, Турция, Ирак, Ливан, Йордания. Имали жилище и в Искендерун, но и тази война объркала живота им. Отначало си мислих, че е туркиня, защото говорехме на турски, грижех се за нея, защото намирах утеха, все едно се грижа за майка си. Разказах й за случилото се в нашата кария и че нямам вече никой, освен брат ми , който е в Дамаск. След няколко дни ми прошепна със сетни сили  '' В  ''Ак банк'' в Искендерун имам сейф, там има всичко за да започнеш нов живот, когато тук всичко това свърши, запиши сега една дума и цифрите, запомни ги и изгори листчето '', и ми продиктува КЕЛЕБЕК и десетте цифри . На другия ден като отидох при нея след смяната ми, тя бе починала.

Познавах татуист в болницата, казах му да ми татуира пеперуда и продължи с цифрите. Така никога няма да ги загубя или забравя.

Това е историята, не е от модно увлечение, макар че пеперудата е цветна...

А ти от къде знаеш така добре писмено и говоримо арабски език.

- Като студенти имахме колеги от Тунис и Мароко, първата година им е подготвителна за знание на български език. Аз им помагах по български език и като на шега започнах да уча арабски. Имаше безплатни курсове към Университета, изкарах трите нива. Преподавател ми предложи да запиша задочно арабска филология. За нас арабския минава за един от трудните езици, и не е така популярен, но успях.

След като се дипломирах психология, ме изпратиха за четери години на работа в Мароко като преводач, после работа  в Агенцията и в Бежанския лагер. Останах си в България, братовчедите  ми завършиха и  заминаха за Англия на работа . Но и родителите ми не са продумали'' Защо си още тук, а не като тях в Англия ''.Навсякъде се иска работа, а там изглежда повече...

              Слънцето се скри и повя  хладен ветрец. Стори ми се, че Сара потръпна от хладината.

Погледнах я в очите, сложих ръка на оголените й бедра, попипах рамената й, студени.

- Не се съобразих, извинявай...замръзнала си, сега ще ти донеса яке и спортен клин. Ето, слагай ги, чисти са, мои са...

Тя ме погледна на свой ред, усмихна се нежно. '' Благодаря за загрижеността, но вече измръзнах'', сякаш негласно казваше.

- Да стъкна огъня ли, или да те прегърна - прошепнах

- И двете - също шепнешком отговори - А ти си така топъл

 Огънят хвърляше топлинка и загадъчна светлина. Придърпах я нежно, тя седна в скута ми и така замряхме.

Дали и двамата си мислихме за думите на баба Нурия, '' Неведоми са  пътищата господни ''.

- Сара, искаш ли да се прибираме вътре, не ти ли се доспа, коя стая си избра

- При тебе - шепнеше отново тя - Искам при теб, в твоето легло.

Пренесах я в стаята ми, бавничко свалих якето, широкия клин заедно с гащетата й, запретнах потничето нагоре и го измуших през глава, наведох се за белите чорапки...Беше гола пред мен,   мраморна бяла статуя на Микеланджело, осветена от лунните лъчи.

Сякаш не дишаше, наблюдаваше ме без да издаде звук. Трескаво захвърлих дрехите си и я претеглих към себе си..

Допира на голите ни тела ни накара да потръпнем...

               Утрото дойде неочаквано бързо. Птичките весело  подскачаха  из клоните на дърветата чуроликайки. Слънцето срамежливо се прокрадваше и надничаше  през прозореца.

Сара се бе свила в мен, голичка, топличка, ухаеща на женстеност. Съзерцавах я. Милата тя, колко много е преживяла.

- Бутрус, спиш ли - шепнешком попита

- Не, а ти

- И аз вече не 

Пръстчетата на ръката й  нежно галеха лицето ли, последваха ги устните й, нежни трепкащи устни с подканващи целувки...

Лежахме един до друг, дишахме тежко за да се поуспокоим от преживяното преди минути.

Странно, тя като че ли  се притесняваше от голотата и допира на телата ни след любовта.

- Разбира се, че ми е доста неудобно да лежа така и то през деня,... но с твоя помощ ще го превъзмогна.

Пресегнах се и хвърлих измачканият чаршаф отгоре ни

- Така е по-добре, нали Сара, не се вълнувай излишно.

Бяхме насядали за закуска и кафе. Не смееше да ме погледне, свела поглед в чашката си. Нормално е, си мислех, все пак е арабка.

- Бутрус, не ме упреквай,... неловко ми е - тихичко говореше тя - Възпитанието ми, културата,  са малко по-назадничави може би.

- Сара, хайде спри да се самоупрекваш, всяка нормална жена сигурно така се държи. Само по филмите са освободени от предразсъдъци и нямат задръжки, но това е филм а не истинския живот. Хайде, погледни ме и се усмихни.

Големите й очи ме погледнаха плахо и скрита надежда. Целунах ги, после бузките и устните. Поразроших поотрасналата й леко къдрава коса, натиснах с пръст нослето й.

- Хайде слагай дълъг панталон, риза с дълъг ръкав, ще се разходим нагоре по рекичката и ще оставим под някой камък кахърите и

опасенията ти. Но първо да се обадим на Джордж, на мама, да не се притесняват дали сме оцеляли след снощи - смеех се подкупващо 

Смехът  и шегата ми й подействаха освежаващо. Минахме покрай нивите с жито и тук-там разцъфнали макове, тя ги гледаше с насълзени очи, прокара длани по оформените житни  класове.

- Все едно съм в Сирия, в ал Алайн, от кога не бях виждала и докосвала толкова красота, житни полета и цветя. После мога да откъсна няколко стръка за мама Дани, нали.

Кимнах с глава, но си мислех за цитата от '' Спасителят в ръжта '' на Селинджър '' Ако някой, някого целуне в разцъфналата ръж...''

Прихванах Сара и замряхме в продължителна бездиханна  целувка...

следва..........