А животът неотклонно следваше своя път и  правила.

Сара и Джордж усшешно  издържаха изпитите по английски  TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже из къщи говорехме на български, е по-бавничко и с обикновени думи, но се разбирахме.

Ние със Сара вече нямаше защо да се крием, те имаха ключ от апартамента ми, постепенно се преместиха в него. Имаха временни удостоверения важащи само за града, майка и Сара излизаха по магазините, нали Сара беше домакинята в къщи, а с моя протекция Джордж започна работа в дърводелски цех.

От многото записали се за изучаване на български език останаха малцина, а на изпита се явиха едва 8 човека. Сара и Джордж взеха и този сертификат. След месец от служба ЕСГРАОН на общината им връчиха новите документи, ЕГН, лична карта. След седмица получиха и задграничните си паспорти. Пътят към света им беше отворен.

Братовчедите от Англия се обадиха, че са им  намерили работа и квартира, и до две седмици да отиват.

Настъпи радостно оживление в къщи, майка и татко спретнаха малко парти послучай радостните вести от братовчедите. Празник като всеки  празник, весело настроение, по-нови дрехи, подаръци, и ядене и пиене.

Сара ми се стори особено красива. Косата й бе израснала, черна, леко къдрава, гъста като житните поля, очите й големи и спокойни, изкустно гримирани, очертани устни, бледосинята й риза бе загадъчно поразкопчана, на вратлето й маминия подарък златно синджирче с плочка-зодия

Въздъхнах замечтано.

- Мили хора - започна Джордж - Искаме  да ви благодарим за всичко което направихте за нас, грижи, всеотдайност, за всичко...

- Да, момчето ми - прекъсна го майка - Ние също сме благодарни на Сирия, че реализира нашия проект, че бяхме добре приети. Благодарим посмъртно на баща ви Ибрахим,  за помоща в работата ни, на майка ви. Човещината изисква добри взаимоотношения.

Забелязах, или по-точно прихванах втренчения поглед на Сара в мен. Внимавахме в любовта  си, пък и тя е медицинско лице, едва ли ще има изненада...

- Благодарим  и на братовчедите, племенниците - продължи Джордж - Че се отнесоха така отговорно с проблема ни, остава да намерим свободна дата и да купим самолетни билети до Лутън. Със Сара ще ви се обаждаме и ще ви поканим на гости. Така се радвам, че двамата с нея ще можем да осъществим мечтата си, Лондон, Англия, отворения свят.

Заръкопляскахме възторжено, трябваше да налапам пръсти и да засвиря като чобанин, е да, но това не е футболен мач.

Вдигнахме чашите с бяло вино за тост и отпихме.

Настъпи кратка обичайна тишина след такава реч . Седящата до мен Сара се надигна от стола

- Аз оставам тук - решително каза тя - За мен Англия, Лондон е тук

Вероятно като рев на ниско летящ  самолет би прозвучало  бръмченето на комар, ако го имаше в хола, в тази тишина

Всички вперихме очи в нея.

- За времето прекарано тук - все така властно говореше тя - Разбрах едно, щастие има навсякъде, но когато го откриеш се иска воля и кураж да го задържиш. Аз го открих тук. Бутрус,... Питър, Петър,... искаш ли  да се омъжа за теб. Мама Дани, абу ,  не съм безучастна към него, какво ще кажете,...и ти Петър.

Сега всички  погледи  бяха насочени към мен. Стана ми неловко, аз трябваше да бъда по-решителен.

Станах прав до нея, хванах ръката й.

- Сара  и аз искам,... Сара, искам да сме заедно, искам те...Сара.

- Да Петър,  готова съм. Ти си истинският човек за който съм си мечтала в някои трудни моменти.

Нови възгласи браво, честито, ехтяха из хола

Узаконихме се в Общината, сватбена церемония тя с бяла булчинска дълга рокля, аз в  черен костюм с папионка, и веселба  с някои близки и приятели, и със Сара ал Сабах станахме семейство.

Изпратихме Джордж на летището, оставихме  минута-две сестра и брат да се наплачат, и самолетът  го отнесе към мечтани светове.

              Сара винаги ме чакаше след работа в едно кафе, може би не искаше да си спомня за центъра. После се разхождахме из улиците под ръка. Гостувахме  на родителите ми, разговаряхме с Джордж по скайпа.

- Бутрус, пардон Петър, искам да работя нещо, свършвам си домакинската работа и бездействам

- Добре, добре - смеех се - Избирай, при мен да водиш курс по начален български, или при майка в бюрото й да подреждаш документация

- При теб, като учителка начално ниво  български - скромно каза тя

Какви връзки да използвам в Агенцията, когато има необходимите документи. Назначиха я. Колеги и бежанци я приеха радушно. Беше винаги усмихната, скромно облечена, не предизвикваше завист, а по-скоро уважение.

- Петър - съобщи ми една вечер - Придружавах две жени от лагера до болницата, ходих и аз на истински лекар-гинеколог,... така се радвам, бременна съм, изчислиха седмиците, в средата на  третия месец съм

- Наистина ли, ами ти не си се оплаквала да ти е лошо, некомфортно. Това е радостна вест, да се обадим на нашите, ще зарадваме и Джордж

Сара понаедря, даже и под широкото палто си личеше, че ще става майка. Излезе в отпуск.

И  по Коледа чудото се случи.

Роди се малкия Христос, то дойде с името си. Не Ицо, а Христос. И  под общите ни грижи малкият Христос бързо растеше.

- Петър, ние можем ли да идем в Одрин,  слушам хората ходят там на покупки, било по-ефтино 

- Можем, не сме казали не сме го посетили, имаме задгранични паспорти. Хубав град, търговски бих казал, има и Тракийски университет, има две български християнски църкви.

Избирай  кой ден и тръгваме, майка ще гледа Христос.

- Не ми е до пазаруването - усмихна се тя - Бях ти споменала, че когато чакахме в Одрин да намерят трафиканти, наех сейф в банка, сложих кипърския си паспорт, някои други документи, турски лири и евро. Трябва да идем там в работен ден. Не съм забравила турския, докато се занимавам с малкия слушах някакво турско радио, после по ТВ гледах турски сериали. Готова съм.

              Спряхме на паркинга пред банка. Сара предвидливо бе наметнала по раменете си дълго тънко шалче. Гардът ни пресрещна на вратата, тя сръчно преметна шалчето на главата си, прехвърли единият му край  към гърба си и на турски каза

- Господинът е с мен, към кого да се обърна, имам личен сейф в банката...

Гардът посочи къде да седнем и се обади по телефона. Пристигна  мъж на средна възраст, костюмиран, с мустачки.

- Господине, имам сейф в банката ви, от.../спомена някаква дата /, на името ми, но не намерих документа. Знам шифъра, ще може ли ...говореше тя  на турски без да се запъва

Служителят слушаше внимателно, и с лек поклон ни направи път към нещо като отворен офис. Сервираха чай.

Но инструкциите ми от Сара бяха, нищо няма да пиеш или ядеш от поднесеното. Спазвах го. А те бърбореха на турски 3-4 минути.

- Трябва да останеш тук, при сейфовете се влиза сам - засмя се тя

Минаха няколко тягостни минути. Никакво излишно напрежение из банковия салон. Мустакатия се върна сам.

Зачаках. Светна  зелена лампичка на монитор пред него. Той стана,  отвори вратата към сейфовете, и Сара с дамска чанта в ръка излезе.

Размениха любезности, оня затвори вратата. Нови любезности пред бюрото му и широка мустаката усмивка. Гардът ни отвори вратата и вдъхнахме нормален Одрински въздух.

Бавничко подкарах колата към булеварда, изчаках и се включих в движението. Погледнах крадешком Сара, тя стискаше здраво чантата  в скута си, сякаш  да не е птичка да отлети.

- Готови ли сме - попитах

- Да. Можем да се прибираме в къщи

- А покупки

- Следващият път - усмихна се тя и потупа чантата си.

Обичайните проверки на граничния пункт

- Нищо не сте си купили - вметна митническия служител - Цигари, алкохол...

- Гледахме само мостри на пердета, но моя хубавец да забрави в къщи листчето с размерите. Трябваше аз да го взема - смееше се тя

Служителя хвърли едно око из купето, натисна по седалките, отворих багажника...Нищо.

По пътя се шегувахме с мимики или имитирахме ту мустакатия, ту служителя как се учудва, че не сме напълнили багажника със стока.

- Ти не полюбопитства какво взех от сейфа 

- Ами нали ми беше казала -  смеех се от сърце - Пък и не съм любознателен сега, нали в къщи ще ми покажеш

- Ах , тии - и ме щипна по бузката

- Не купихме нищо за Христос, за майка, татко - сетих се изведнъж - Даже митничарят се зачуди

- Нали казахме, че ще вземем листчето с размерите на пердетата и пак ще идем - смееше се тя от все сърце - Хайде сега ти избирай в кой ден да идем и да не забравим пак листчетоо.

Показа ми в къщи кипърския-турски паспорт, фотокопието на лекарската диплома и други документи,  турски лири, евро.

 - И тогава си  била хубавица, но сега си по-хубава - направих сравнението

              Ходехме  вече по-редовно до Одрин. Тя подаваше българските задгранични паспорти на нашата проверка, при турската моя паспорт и нейния кипърско-турски, удряха печатите, влизахме. И излизахме вече с покупки от детски памперси до плодове и зеленчуци, перилни препарати и разни дреболии. Имахме време даже и за църквите, джамията и музеи.

- Не се страхувай, просто проверявах нещо за себе си, дали е валиден кипърският ми паспорт, ами ако ми потрябва...

следва....

-