I
Отвори бавно очите си, които досега притискаше с ръцете си. Започна да примига, за да свикне със светлината в макар слабо осветената стая. Главата му пулсираше, беше се изпотил и усещаше неприятната миризма, която излъчваше тялото му.
Извъртя глава и погледът му се спря на безжизненото мъжко тяло на дивана. Усмихна се. „Заслужаваше си го, скапан кучи син!” – помисли си той, но след малко усмивката бе заместена с израз на омраза – веждите му се събраха, а челото му, по което отново избиха струйки пот, се сбръчка . Вените по лицето му се напълниха с кръв и ясно се очертаха при слепоочията му. Погледна я и гневът в него се надигна отново с пълна сила. Задържа обезумелия си поглед върху нея – обмисляше какво да направи, вече беше стигнал твърде далеч, за да я освободи... нямаше връщане назад.
Ушите му бяха заглъхнали, но усещаше ускорения си пулс, тласъците на сърцето си, чуваше тежкото си дишане. Повдигаше му се. Не можеше да разбере защо тя беше постъпила така с него. Как беше могла да ...