Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо - на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или работи нощна смяна и си забравя лампата да свети, като излиза. Освен лампата, си забравя и прозореца отворен, и котката си забравя, въобще - няма да се учудя, ако някоя вечер й видя главата забравена на перваза. Аз имам две прозорчета, които гледат към нейния малко така под ъгъл, и едно прозорче в банята. Оставям го отворено да влиза въздух. Особено нощно време.
Тая нощ се събудих от мяукане. Това добре, ставало е и друг път, но не и в мойта къща, още по-малко в банята ми. Брех, мама му стара, мяучи тая котка, трополи, най-вероятно ми осира сапуна и тоалетната хартия, но като ме е страх да отворя вратата на банята! Може да ми се нахвърли! Не, че ще ми направи нещо, но е странно. Аз - гол, с ...