Днес беше двадесет и шестият ден и Прокълнатият напразно очакваше самарянката. Нещо беше станало, нещо сериозно, иначе нямаше как да не чуе поредната й история. Беше му разказала толкова много, неща, които се бяха случили около нея, около близките й, неща, за които само беше чувала... щеше да му ги разказва много дълго, хиляда и един ден бяха почти безкрайност. Впрочем , имаше една подробност, която Самарянката нямаше как да знае, а именно, че срокът можеше да се съкрати, ако по някакъв начин му разкаже неговата собствена история.
Само че как можеше да я знае? Какво общо имаше тя с последната битка на злочестия цар Самуил, един от войните на когото беше той? Желанието за приключения, битки и победи беше увлякло обикновеното селско момче и го беше отвело далеч от пчелина на дядо му. Нямаше родители, никога не беше чувал да има братя или сестри.
Дядо му го изпрати с благословия, той вярваше в правото дело на царя и силно желаеше да е успешно. Затова събра малък вързоп необходими вещи за ...