Гладен беше рошав Трайчо. Гладен, ама като вълк. Преметнал торбичка на рамо вървеше из гората, а босите му крака газеха и подритваха жълтата шума, белким изровят някоя киселица или скрил се от катеричките орех. Но животинките отдавна бяха ошетали и прибрали зимнинката.

Не щеш ли, без да се усети, Трайчо изскочи на самодивското изворче. Наведе се да пийне водица и що да види – на дъното като златна паница се беше гмурнало слънцето да се къпе. Очите на Трайчо се уголемиха, гледа, гледа туй златно кълбо във вира, па като разтвори торбицата, загреба водата и стегна връзките.  Метна после торбичката на рамо и започна да бяга през гората, да стигне катуна и да покаже на майка си какво е уловил.

Смрачи се, облаци надвиснаха над угарта, заваля дъжд и той – ни жив, ни умрял, – стигна до каруцата, където го чакаше старата циганка. Едри капки дъжд заплющяха по платнището, катунът се прибра и зачака  да спре.

–        ­Какво носиш в торбето, сине – попита старата циганка.

–        Слънцето улових, златна паница намерих във вирчето, ще я продадем, ще си купим кон и ще ручаме бел хлеб цяла неделя.

–        Слънцето, казваш, то слънцето не мож го улови в торба, ами барем някоя риба да беше хванал или кукуруз да беше набрулил. Или дръвца да беше понабрал, ще ги продадем и някой просеник може да си купим.

Не повярва никой в катуна, че Трайчо е уловил слънцето, а както бяха уморени, легнаха и заспаха гладни. Легна и Трайчо, ама гладен спи ли се, върти се насам-натам и очите не може да приклопи. От време на време пипа торбичката,  усеща нещо твърдо и кръгло, но не смее да погледна, нито да бръкне.

–        Пусни ме – с тъничко гласче се примоли слънцето от торбата. – Майчица си имам, ще ме чака.

–        Да те пусна, ама ти какво ще ми дадеш в замяна.

–        Обещавам ти, докато дойде зимата, да излизам да ви огрявам катуна, та да не ви трябват много дърва. Ще ви огрявам колкото мога, ще ви топля, докато мама ме пуска да играя.

Въртя се Трайчо, чуди се, накрая му дожаля за слънцето и развърза връзките на торбата си. Слънцето се търкулна като питка и зави зад хълма.

Оттогава когато има случай, то излиза в хладните есенни дни и топли катуна, докато не свие големият студ и не дойдат зимните виелици. А хората наричат тия последни слънчеви есенни дни циганско лято.