(откъс)

Разговор по телефона  -  онзи топъл тембър и усмивка в гласа ме побъркват. Грешка няма, говорихме си за „нещото“, за слабините и за пулса.

- Василе, помниш ли, когато пихме по глътка уиски на онази спалня?

- Дааа..

- Обичам да съм отгоре и да е дълго, забавям и пак забързвам, мокрота.. глътка питие и отново, на почивки, изчакване, забавяне, леко прокрадваща се ръка – гали..

- Къде?

- По косъмчетата и по слабините, и по онази истинската част от тебе.

- И на мен ми се иска да е по-дълго, моля използвай имената на „частите“, че да те разбирам по- ясно.

- Не ми харесват всички онези имена, звучат ми вулгарно.

- Ами така се казват.

- Харесва ми твърд и възбуден пенис.

- Добре и това става.

- Уф, къндиса ли?

- Къде ще ходя? Нали те искам ..

- Мокра и топла, искам да ме целуваш!

- Къде?

- По мократа истина и по шията.

- Преди да те проникна  ще те целувам.

- Отдавна не сме си говорили за това, действа отпускащо и освобождаващо, нали?

- Удоволствието е взаимно, мижам.

- и там харесвам.

- Знам и това страшно ме кефи, още една глътка?

- и по гръбчето се стичат глътките..

- Там по-кротко!

- Само загадка.

- и по устата с мокро желание, и по цялото тяло.. Слаби са ти ангелите Василе, ама така е.. Ще ти се обадя.

- Разполагаш ли със свободно време, както преди?

- От време на време, нали знаеш, че винаги съм във война със себе си.

- Всички сме така.

- Не съм съгласна, малко са така.

- Въздишка, искам да си шумна,  да стенеш и викаш..

- и да викам, или да стена, не слушай, само се отпусни и усещай.. , или говори, но тихо. Отпускам се в онази бегла целувка на устата по пениса ти.. Искаш още, очакваш, стискаш очи, напрежение?

- Едва гледам, говори ми..

- Оставяш се на топлия ритъм на мозъка ми, зачервен и възбуден, и търсещ..

- Топлата цепка между краката ти.

- До болка дори, твърде бавно е! Ела сега!

- В теб ли?

- В мен!

- Там съм, тук съм, плъзвам се по желанието ти и стигам дълбокото.

- Броя, тласъци, тласък и неочакван вик..

- Дори и не съм стигнала, а се връщам отново за тебе.

- Иска ми се да го правим това пред друг човек?

- Не, това е само мое!

- Не настоявам за тогава.

- и аз решавам!

- Просто фантазия.

- Пазя себе си, тайната ни.

- Но после те искам на гръб, с високо вдигнати и силно разкрачени крака.

- Казах ли ти, че рисувам?

- Добре.. сега, не още..

- и това.

- Не, не си ми казвала!

- ако изчезна внезапно, значи се е наложило!

- Много ми се иска да се любим през следващата седмица! Къде изчезна?

- „Той бавно и внимателно насапунисва любимото тяло.. Полумокри те са на широкото легло, тишина.. и следва стон, простенва от удоволствие, което го кара да бърза до лудост..“

- Уморена съм,  да спрем или до утре!

- Миличката, разбирам,  да спрем по-добре, щом си уморена!

- Искам да се съблека и да се отпусна на креслото, и да спя.

- Направи го тогава!

- Лека вечер, Василе!

- Приятна вечер и на теб. До утре!

- До утре!..

„Сънувам, че ти пиша, помагам на себе си. Затворила съм вратата.

Така започна всичко.. Ден, ден от онези, които ще помним цял един живот..
Бях нервна, знаех,че днес безвремието ще спре, годините безвремие, с които бях обградила живота си ще спрат и това ще бъде първия ден! Бях поискала, бях отворила вратата, допуснала един мъж от мечтите да влезе и да остане. Защо го направих, може би защото така е трябвало!
Осем часа вечерта, през този сезон по това време вече е тъмно, исках тъмнината да ме скрие. Качих се в колата, гледах този непознат и същевременно много познат мъж, познат от сънищата ми, исках да запомня лицето му, знаех, че голяма любов няма, ако има то тя никога не завършва щастливо..
Исках да го целувам от първата минута в която го видях, да го усещам, да сложа ръцете си в неговите, да го помоля да спре времето, за да остане мига - мига вечност. Борих се със себе си. Докато пътувахме се борих с желанието да го помоля да спре, да отбие от пътя, за да го целувам, да ме целува, дълго, много дълго, да заличи следите от годините безвремие, от годините на самота. Светофар и онази първа целувка – полудяхме още тогава, още там!  Край нас преминаваха коли и клаксони..
Не знаех къде ме води, нямаше никакво значение, не се страхувах, знаех само какво искам, какво мога да дам. Знаех,че искам да имам цялата любов на земята и времето да бъда с него, та аз го познавах, познах го от сънищата..
Сграбчи ме нежно почти от вратата, нямах мисъл, всичко беше магия. Сигурно беше усетил лудостта ми, лудостта  си. Обвих ръцете си около врата му, исках да разбере, че му се отдавам пълно и всецяло. Целувките му ме опияняваха, понасяха ме върху вълните на насладата, не можех да говоря, нямаше нужда от думи, проронвах името му, само това.. В един момент бях гола, той облечен, а в следващия момент видях голотата му, беше красив, мъжествен, твърд и същевременно много нежен.. Мисълта ми се молеше, крещеше…  

Затворила съм вратата, сега вече да!“