5.Букет от ветрове
Дядо Мита, бащата на майка ми, е познавал всичките ветрове, дето духали в селото. Причината е била проста. Къщата му имала сламен покрив, кюнецът за печката излизал през прозорчето навън и когато духнел непослушен вятър, дядо ми познавал накъде трябва точно да завърти кюнеца, за да не влиза целия пушек в къщата му обратно.
⸺ Аха, това е Горнако – казвал той, скачал и завъртвал с точност тръбата така, че пушекът като смазан с масло излизал навън и не причинявал на домакинята неприятности.
⸺ Тю, сега пък Долнако се завърна – недоволно изпъшквал дядо ми, скачал и въртял като цяла тумба учени инженери кюнеца, докато хване посоката на нахалния вятър.
⸺ Солунчанино се довлече – намръщвал се пролетно време дядо ми и слагал специално приспособление на черния кюнец – нещо като дървен чатал, който се движел леко като в танц с поривите на вятъра, пречейки му да обърне пушека обратно в стаята.
Освен тези ветрове дядо Мита споменавал още Южняко, Северняко, Елафро (Лекия) и Тузо (Соления). Направо половин метеоролог е бил по неволя.
По-късно, когато направили къща от кални тухли и покрив с керемиди, дядо обичал да казва шеговито за ветровете:
⸺ Сега всички на букет да ми дойдете, с вино ще ви почерпя.
Дядо отдавна е ангел. Но напоследък, като духне вятър, все по-често се замислям какъв е, има ли специално име? Би било много хубаво дядо да беше тук, за да ми каже. Всъщност щом всеки вятър ме кара да си помисля за него, значи все още е тук, в душата ми. Споменът за него дойде при мен от моята майка, но аз го кътам в душата си като безценно съкровище, за да го предам на следващия в семейната линия. Не всеки е имал дядо, който е познавал езика на вятъра и не се е плашил даже когато навън са танцували букети от ветрове.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Мисли без плът"
издателство "АртГраф" - 2024 г.
© Илияна Каракочева Всички права запазени