Цинична мечта
Мечтата се разхождаше с усмивка на лице, но Цинизмът я дебнеше – желаеше да открадне нейното сърце.
Искаше да я накара да се отчая, затова се зае главата й да омая. Сложи привидно красива усмивка, започна да й говори с думи сладки, да я гледа омайно, да я ухажва…
Мечтата наивна, горката, направо се смая от този Цинизъм – поведението му въздигна в героизъм. Мечтата, горкичка, неподозираща, че в Цинизма тупти душа зла и егоистична.
Успя той да я омотае, сладичко да я приласкае.
***
Мина се малко време. Ожениха се, меден месец бяха. Заедно уж мечтаха.
А какво се оказа, всъщност, ах каква ужасяваща същност!
Цинизмът имал пъклен план, Мечтата да окове в капан. Този съюз много лош се оказа. Мечтата в миг посърна. Душата й се смаза. Започна да линее. Разболя се.
Приключи не така епично тази връзка, с много трагична развръзка.
Е, това е реалността – Мечтата е убита от циничност зла!
***
Какъв извод можем да направим, щом така е тъжен краят?!
От край време мечтите цинично ни убиват, нашите мечти сриват.
От безкрай време сме умрели, само телата ни са цели.
От сума време сме без мечти в душата, само с цинични страсти в главата.
От много време надеждата спи зимен сън, тъжно е да бродиш сам навън.
В далечината надпис: „Гробище за мечти – тук циничността възцари!“
© Симона Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Към Антоанета: Аз всъщност под "рейтинг" имах предвид точно това, което ти твърдиш.
Този сайт, освен творчески такъв, е и своеобразна социална мрежа. Почти всеки потребител в сайта е автор на творби. Ако имаме очаквания да бъдем коментирани от други автори, трябва да правим същото и ние.
Аз не разбирам някои потребители, които даже едно благодаря не казват, за изказани хубави мнения.
От своя страна, прекалената активност в коментирането може да произведе фалшив рейтинг и завишена самооценка на дадения потребител. -
Към Емил и Симона - не е толкова рейтинг на база коментари.
Но моето мнение и също и моите потребности предполагат не само да се пуска стих, а да погледнеш произведенията на другите творци.
А ако нито едно не ти допада, то това не е твоят сайт. Казвам това без никакви лоши чувства и заяждане. Ако харесаш например пет творби и коментираш има голяма вероятност някой (не за да ти върне жеста, а просто от любопитство) да се позаинтересува какво пишеш и да хареса нещо. Говоря от личен опит.
Да добавя - така е с всички нови автори. -
Симона, не знам ..на мен пък ми се струваш като далечна потомка на Аристотел малко
Но дори и да не си, явно се оказваш един доста бутиков автор само за отбран брой ценители на творчеството ти Така че - слагай си очилата, запретвай ръкава на по-силната си ръка ...и не се притеснявай да си пишеш и публикуваш - все един човек ще прочете - ако и коментира това е само бонус -
Публикувай и хич да не ти пука. 🙂
-
Хареса ми! 🙂
В този сайт НЕ е достатъчно да пишеш добре и интересно, за да те четат и коментират. Трябва първо да изградиш "рейтинг", коментирайки чужди творби. 🙂 -
Откакто публикувам тук си мисля, че хич не ми се отдава, защото.... няма особена четаемост.
Обаче, не се отказвам. То затова е лично творчество - защото дава свобода без граници за изява. -
Много добър замисъл Честно казано малко недооценено ми се струва това произведение
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Исгрено се радвах преди време и на коментарите на една авторка под мой стих, в които директно бях изпратена на психиатър и бях видиш ли изцяло низвергната. Подобни коментари също са ценни, защото са събудили емоция в отсрещния, макар и негативна.