Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато влезе Цвети. По-малката сестра я помоли да ѝ сипе вода в една бутилка и да я остави да поспи. Цвети сложи пълната бутилка на масата, смятайки, че сестрата наистина има нужда да си почине, след всички скандали, които вече сякаш затихваха. После излезе.
Надя гълташе хапчетата по три, четири наведнъж. Спираше за малко, отпиваше от водата и нито можеше да се каже, че е ядосана или афектирана, нито че изобщо чувства нещо. Все ѝ се струваше, че погълнатите таблетки не са достатъчни, затова изваждаше още. Мяркаха ѝ се всякакви видове – и за депресии, и за сърце, и за кръвно, и други, чиито наименования нищо не подсказваха на момичето. Изпи всички, за да е по-сигурна и легна на леглото. Чувстваше се ом ...