Цветето, което цъфтеше само нощем 35
Multi-part work « to contents
Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато влезе Цвети. По-малката сестра я помоли да ѝ сипе вода в една бутилка и да я остави да поспи. Цвети сложи пълната бутилка на масата, смятайки, че сестрата наистина има нужда да си почине, след всички скандали, които вече сякаш затихваха. После излезе.
Надя гълташе хапчетата по три, четири наведнъж. Спираше за малко, отпиваше от водата и нито можеше да се каже, че е ядосана или афектирана, нито че изобщо чувства нещо. Все ѝ се струваше, че погълнатите таблетки не са достатъчни, затова изваждаше още. Мяркаха ѝ се всякакви видове – и за депресии, и за сърце, и за кръвно, и други, чиито наименования нищо не подсказваха на момичето. Изпи всички, за да е по-сигурна и легна на леглото. Чувстваше се омаломощена от мисли и чувства. Сега сякаш всичко си идваше на мястото. Нямаше хаос, нямаше любов, въпроси, нямаше бунт, нямаше нищо в нея. Само тягостта на един тих и слънчев следобед. Тя издърпа одеялото и се зави до шията. Отпусна се без да мисли за нищо и затвори очи.
С ужас ги отвори към полунощ. Боже, беше жива. Въобразяваше си, че току-що някой я беше докоснал, казвайки ѝ тихичко: Събуди се... Не можеше да повярва. Какъв гаден хумор! Гадеше ѝ се и я болеше глава. Опита се да стане, за да провери дали не сънува, но се олюля. Главата на Надя тежеше, все едно се беше пълнила с олово през този отрязък от време.
В безсъзнание ли беше изпаднала, или хубавичко се беше наспала, не можеше да прецени. Объркваше се. Тя направи една, две крачки, подпирайки се на мебелите, но внезапно повдигане я накара да се добере до градината. И започна да повръща всичко, което беше останало в нея. Върна малкото илюзия, която фалшиво я беше крепяла до този момент. Ослуша се. Всички спяха спокойни, обгърнати от шумолящата есенна нощ. Изглежда и той спеше до новата си любов. Беше тъмно, само пръстта в краката си виждаше. Нова вълна се вдигна от нейния корем. Повърна целувките и обещанията му, красивите му думи изплю на земята. Радостта, която я беше обливала, зървайки го отново и отново, сега беше само израз на физиология, или просто пот. Но имаше в нея и още и още... Спираше за малко така приведена, изправяше се, бръкваше в гърлото си и отново с нов конвулс изтръгваше оттам лицето му, ръцете му, гласа му, нежността му. Чувстваше се съсипана и празна. Всичко от което се състоеше съществото ѝ, падаше в земята. Накрая, когато се изправи, а лицето на момичето пребледня като чаршаф, се почувства напълно изпразнена от съдържание.
Все още невъзприемаща възвърналия се живот, тя се добра до леглото. Мислеше, че е някаква шега събуждането. После ѝ се стори, че е последен шанс да премисли, дали иска да живее, затова затвори очи и отново заспа.
(следва)
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Лиде, благодаря ти много!
-
Според наблюденията ми това е един от често срещаните финали при такава любов. Но последната дума е на авторката. Чакам, Силве!
-
Благодаря ти, Ангел. Поздрави!
Краси, падам от смях. 🙂
Хубав ден, приятели! -
Да видим с кой акъл ще се събуди
-
Очакване,нека стигнем до края!Поздрави!💐
-
Здравей, Скити 🙂 Благодаря ти! И ти ме зарадва 💗.
-
Ще чакам развръзката! Надявам се да е щастлива, но ти ковеш съдбите им и нямам търпение да разбера какво си им подготвила! Също така знам, че няма пълно щастие и пропадането е убийствено, а може и да получи нови криле!
Поздрав, Силве! Пълниш ми душата! -
Благодаря ти, скъпа Иржи, за емоциите. Ще има от всичко, както е и в живота.
-
А аз не разбрах, че е финал, и като каза че има и 36 част...Все още мисля, че ще има изненада!! Така взе да ми горчи на душата, че жадувам за малко балсам от негова страна- било прозрение, било наказание свише!
-
Здравейте, приятели. Развълнуваха ме отзивите ви и съм изключително радостна, че скоро ще го завърша. Това не е финалната част има още един откъс, но не ми стигна времето да го напиша. Благодаря ви много, че сте тук, за отношението и мненията. На финала ще коментирам повече, защото още не съм си свършила работата. И аз ви прегръщам. Благодаря за любими.
Пепи, Вили, Мини, Тони и Петре, за мен е удоволствие и чест. Бъдете здрави! -
Колкото е по-силна любовта, толкова по-жестоки може да са последствията.
"Наистина ли гените ѝ бяха сбъркани и не можеше да му роди здрави деца? Всичко това започваше да го плаши. Искаше му се да се изяснят веднъж завинаги, да ѝ постави ясно условията и намеренията си, но страхуваше, че и сам не е убеден в тях."
Често само любов не стига, за да продължат двама заедно. -
Много вълнуващо си описала изтрезняването от ''голямата любов''.
ще те цитирам ''...Все още невъзприемаща възвърналия се живот...'' -
Всичко друго съм очаквала, фантазирайки си как ще завърши, само и през ум не ми мина такъв край. И... не мога да повярвам, че цветето увяхна така. Усещах, че този арабин не е готин, че е ревнив, обсебващ, колкото нежен, толкова и груб, но не предполагах, че ще се отдаде на друга... И съвсем не очаквах Надя да реагира така. Може би аз съм доста разумна, никога не бих посегнала на живота си... Но явно има такива крехки души, а тя е стайно цвете, без опит, наивна и това е начинът да реагира на изневярата. А също и липса на близки хора, на семейството и. Те не я разбират и не биха я подкрепили.
Прочетох го два пъти, надявах се нещо да не съм разбрала и всичко да е наред, но уви. Прости ми Силвенце, много исках да е щастлива тази връзка. -
Каква развръзка само. Честно казано ми се искаше, да свърши по поразличен начин. Но такава съдба претърпяват много връзки, затова ще чакам следващата история и то с нетърпение, защото ми действаш, като наркотик, Силвия! Прегръщам те талантливке!
-
Дори не мога да опиша, какво изпитах... Много свикнах с това цвете. Чак не ми се вярва, че свърши. Много ме вдъхновяваше, Силве. Последния ми стих, сякаш не е и той случаен. Странно е, нали? Но се надявам ти да си тук и да пишеш, каквото и да било. Нали, Силве?
-
Катарзис. Премине ли човек през него открива колко много цветове и красота в живота и извън него
Пътят...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
