Цветя
Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Енергията, завърта се колелото на енергийния обмен. Очите заблестяват. хормонът на доволството превзема съзнанието. После аромат, цвят, форма, красота.
В областта в която работя няма много жени. А тези малкото аз ги ценя като злато. Защо ли, защото жените в амбицията да се докажат в "мъжките области" се стараят повече, много внимават и не пренебрегват подробностите. В моята област подробностите са мноого важни. За да върви бизнеса важни са личните контакти, а личните контакти (но без онази работа) се поддържат на необходимото ниво с цветя, плодове (шоколадите се харесват, но после следват въпроси "Сега да не взема да надебелея?" и дребни подаръци. Много важно условие цветята, подаръците да са без повод "просто така" малка, но приятна изненада.
Пристигам в областния град, края на месеца време за плащане и оправяне на фактури. Следвам си плана за действие.Отивам първо на центъра. Ще пия едно кафе на "Хепи". Купувам цветя. Подарявам ги. Един два вица за настройка и после деловата работа. Пийнах една "Лаваца " на "Хепи", стана ми едно хубаво и хайде в първия цветарски магазин. Посреща ме още от вратата една чаровна млада госпожица. Уж усмихната, но атмосферата около нея е някак си нажежена и взривоопасна. Избирам цветята, плащам и на врата обръщам се и казвам:
- Госпожице вие сте много болна!
Отпрашвам с бодра крачка по централната. След мен вратата се отваря и чувам:
- Господине, господине, моля ви върнете се!
Върнах се аз в магазина и питам:
- Какво обичате госпожице?
- Я ми кажете от какво съм болна и как разбрахте? - пита тя
- Вие може би се сещате, че погледите ни се засякоха нали?
- Да, може би! - казва несигурно тя.
- Аз се занимавам със ирисова диагностика - казвам аз - и вие сте болна от "женска невроза" - то и аз я лекувам ама Пепито не разрешава!
- Я пак, че не схванах! - казва тя с учуден поглед.
- Ами - кратка пауза, нахален поглед аз и тя прихна да се смее.
- Толкова ли ми личи - смеейки се казва тя - то се скарахме с гаджето иии стана вече месец...
- Ииии трябва ли цветята, клиентите, чувствителните като мен да страдат заедно с Вас - питам полушеговито, полусериозно - вземете в ръце, огледайте се в очите на мъжете и ще се убедите, че сте най-красивото цвете в този магазин. Хайде заключвайте магазина обадете се на приятеля си, че мен Пепито не ме дава!
- Абе Вие луд ли сте?! - пита учудено тя - страдам аз, цветята какво ще им стане?!
- Може би съм луд, но съм уверен, че и цветята и те страдат, те са живи същества, въпреки, че са откъснати, те са потопени във вода, а водата има уникалните способности да запаметява настроения, чувства. Тази вода поддържа цветята живи, те се зарежда с енергия, чрез нея, а тя е "отровена" от неудолетвореност - казах си лекцията и търся погледа за да разбера дали думите ми не са се загубили някъде из ефира.
- Ново 20 - замислено казва тя - но като си помисля доста ми е паднал оборота.
- Ето повод за промяна - хиля се аз - сега тръгвам, а Вие си знаете ...ще мина на проверка - смея се и я гледам право в очите. Отварям си врата и отлитам.
След седмица минавам покрай витрината на магазина. Поглеждам вътре, а там същата госпожица. Погледите ни се срещат, аз махвам с ръка, а тя прихва да се смее. Идва до вратата и ме кани вътре. Смеем се заедно.
- Как ви се виждам сега - пита едно греещо слънце.
- Ами сияете - казвам аз - истинско слънце. То и за това и днес е толкова пролетно.
- И бизнеса потръгна - казва слънцето - тази теория май ще излезе вярна. Продавам повече цветя, и по малко има и за бракуване. Вие от къде ги знаете тези неща.
- Ами то лудите много знаят - признавам си аз - друг е въпроса дали като споделят някой ги чува. Питайте цветята те всичко знаят. Те са акумулатори на енергия и красота, те дават, но и изискват. Ние сме като тях. Понякога откъсваме най-жизнените си стръкове за да подарим и върнем жизнеността на любим човек. Абе с две думи "Луда работа". Изчезвам сега, че с тези мои теории, ще омотам красивата ти главица.
И вие любими читатели не се връзвайте на моите писания. Чувствайте. Експериментирайте. Прощавайте. Подарявайте цветя. Подарявайте себе си. Аз ви подарявам този разказ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Това с широка усмивка