Цветя

Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Енергията, завърта се колелото на енергийния обмен. Очите заблестяват. хормонът на доволството превзема съзнанието. После аромат, цвят, форма, красота. 
В областта в която работя няма много жени. А  тези малкото аз ги ценя като злато. Защо ли, защото жените в амбицията да се докажат в "мъжките области" се стараят повече, много внимават и не пренебрегват подробностите. В моята област подробностите са мноого важни. За да върви бизнеса важни са личните контакти, а личните контакти (но без онази работа) се поддържат на необходимото ниво с цветя, плодове (шоколадите се харесват, но после следват въпроси "Сега да не взема да надебелея?" и дребни подаръци. Много важно условие цветята, подаръците да са без повод "просто така" малка, но приятна изненада.
Пристигам в областния град, края на месеца време за плащане и оправяне на фактури. Следвам си плана за действие.Отивам първо на центъра. Ще пия едно кафе на "Хепи". Купувам цветя. Подарявам ги. Един два вица за настройка и после деловата работа. Пийнах една "Лаваца " на "Хепи", стана ми едно хубаво и хайде в първия цветарски магазин. Посреща ме още от вратата една чаровна млада госпожица. Уж усмихната, но атмосферата около нея е някак си нажежена и взривоопасна. Избирам цветята, плащам и на врата обръщам се и казвам:
- Госпожице вие сте много болна! 
Отпрашвам с бодра крачка по централната. След мен вратата се отваря и чувам:
- Господине, господине, моля ви върнете се!
Върнах се аз в магазина и питам:
- Какво обичате госпожице?
- Я ми кажете от какво съм болна и как разбрахте? - пита тя
- Вие може би се сещате, че погледите ни се засякоха нали?
- Да, може би! - казва несигурно тя.
- Аз се занимавам със ирисова диагностика - казвам аз - и вие сте болна от "женска невроза" - то и аз я лекувам ама Пепито не разрешава!
- Я пак, че не схванах! - казва тя с учуден поглед.
- Ами  - кратка пауза, нахален поглед аз и тя прихна да се смее.
- Толкова ли ми личи  - смеейки се казва тя - то се скарахме с гаджето иии стана вече месец...
- Ииии трябва ли цветята, клиентите, чувствителните като мен да страдат заедно с Вас - питам полушеговито, полусериозно - вземете в ръце, огледайте се в очите на мъжете и ще се убедите, че сте най-красивото цвете в този магазин. Хайде заключвайте магазина обадете се на приятеля си, че мен Пепито не ме дава!
- Абе Вие луд ли сте?! - пита учудено тя - страдам аз, цветята какво ще им стане?!
- Може би съм луд, но съм уверен, че и цветята и те страдат, те са живи същества, въпреки, че са откъснати, те са потопени във вода, а водата има уникалните способности да запаметява настроения, чувства. Тази вода поддържа цветята живи, те се зарежда с енергия, чрез нея, а тя е "отровена" от неудолетвореност - казах си лекцията и търся погледа за да разбера дали думите ми не са се загубили някъде из ефира.
- Ново 20 - замислено казва тя - но като си помисля доста ми е паднал оборота.
- Ето повод за промяна - хиля се аз - сега тръгвам, а Вие си знаете ...ще мина на проверка - смея се и я гледам право в очите. Отварям си врата и отлитам.
След седмица минавам покрай витрината на магазина. Поглеждам вътре, а там същата госпожица. Погледите ни се срещат, аз махвам с ръка, а тя прихва да се смее. Идва до вратата и ме кани вътре. Смеем се заедно.
- Как ви се виждам сега - пита едно греещо слънце.
- Ами сияете - казвам аз - истинско слънце. То и за това и днес е толкова пролетно.
- И бизнеса потръгна - казва слънцето - тази теория май ще излезе вярна. Продавам повече цветя, и по малко има и за бракуване. Вие от къде ги знаете тези неща.
- Ами то лудите много знаят - признавам си аз - друг е въпроса дали като споделят някой ги чува. Питайте цветята те всичко знаят. Те са акумулатори на енергия и красота, те дават, но и изискват. Ние сме като тях. Понякога откъсваме най-жизнените си стръкове за да подарим и върнем жизнеността на любим човек. Абе с две думи "Луда работа". Изчезвам сега, че с тези мои теории, ще омотам красивата ти главица.
И вие любими читатели не се връзвайте на моите писания. Чувствайте. Експериментирайте. Прощавайте. Подарявайте цветя. Подарявайте себе си. Аз ви подарявам този разказ.