Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
65 0
15.01.2022 г., 23:29 ч.

Цялата истина за Дядо Коледа 

  Проза » Разкази
638 2 6
4 мин за четене

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причина бях абониран за последния чин.

Връчен ми бе овехтял червен костюм с бели кантове, червена шапка с бял пискюл. Получих и бутафорна брада, изрязана от зелен картон, с какъвто тогава подвързвахме тетрадките си, със залепен с лепило "Рила" отгоре бял памук.

Тогава ми станаха ясни някои работи. Проумях защо в детската градина Дядо Мраз имаше чорапогащник и лакирани нокти. Ала, както се казва, "истината боли", но и те прави мъж.

И все пак беше твърде рано.

Трийсет години по-късно седим с дядо С. от Дома за стари хора на спирката на болницата в Пазарджик. Аз чакам автобуса за Пловдив, за да се прибирам, а той просто "убива времето", както сам се изразява. "Само времето ми остана, само него имам.". Набързо ми разказва как загубил жена си, приписал къщата на сина си и снаха си, а те го изпратили в старчески дом. "Какво ви дадоха днес за обяд?" - питам го, опитвайки се да го откъсна от тези потискащи мисли. Поглежда ме с мътните си старчески очи, пълни със сълзи и спомени, стиска леко бастуна си и ми отговаря:"Кренвирши с кашкавал на фурна и доматена супа."

Покрай нас минават баба и малко момиченце. Бабата носи на гръб жълта ученическа раница с надпис Pokemon, а детето размахва рисунка на Дядо Коледа.

Вадя дъвки и неблагоразумно предлагам на дядо С. "Нямам зъби" – казва с безразличие той. Сещам се, че в раницата имам и ябълка, която майка ми даде, но за мен е твърде мека. Подавам му я и така, между другото, го питам какво за него е Коледа и дали вярва в добрия старец. Само два часа по-рано, в училището, едно дете от 5 Б клас ми каза, че Коледа е „сплотеност".

Той избърсва с ръкав ябълката и ми казва: "Коледа си ти! Коледа са всички добри хора по тая грешна земя!". Сега пък мен ме прерязва като с нож и усещам как гърлото ме стяга. Автобусът бавно спира. „Ще тръгвам“ – казвам аз преди да се кача. Дядо С. просто се усмихва и махва с бастун в ръка. „Коледата си ти! – отекват в ушите ми думите му…– Ти.“

  

© Илия Михайлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислих се колко самотници като стареца в разказа са посрещнали и преживяли с "очи пълни със сълзи и спомени" Коледата на отминалата година. Затрогващ разказ - снимка на нерадостната ни действителност.
    Поздравления!😃
  • Много хубав разказ – лаконичен, дълбок и затрогващ.
  • Поздравления! Разказ за нещата от живота, такива, каквито са и за силата на малките - големи жестове на добрина и човечност!
  • Колко прави думи на един старец... и на автора. Поздравления!
  • Коледата си ти, каквато си я направиш с което ти е на сърце.
  • Добро попадение е темата за изоставените ни родственици. В България изглежда неморално да изоставиш един "употребен самотник" в края на живота му...
    Дядо Коледа идва, за да зарадва с добротата не само децата, но и самотните люде.
Предложения
: ??:??