4 min reading
Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причина бях абониран за последния чин.
Връчен ми бе овехтял червен костюм с бели кантове, червена шапка с бял пискюл. Получих и бутафорна брада, изрязана от зелен картон, с какъвто тогава подвързвахме тетрадките си, със залепен с лепило "Рила" отгоре бял памук.
Тогава ми станаха ясни някои работи. Проумях защо в детската градина Дядо Мраз имаше чорапогащник и лакирани нокти. Ала, както се казва, "истината боли", но и те прави мъж.
И все пак беше твърде рано.
Трийсет години по-късно седим с дядо С. от Дома за стари хора на спирката на болницата в Пазарджик. Аз чакам автобуса за Пловдив, за да се прибирам, а той просто "убива времето", както сам се изразява. "Само времето ми остана, само него имам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up