- Обича ме, не ме обича.. Обича ме, не ме обича...... Обича ме.
За секунда сърцето ù затуптя с бързи темпове.
Нима бе възможно?
Да, може и да е било.
Но не тук, не и сега.
Тук и сега сърцето ù стенеше.
Но нямаше кой да чуе.
Отпусна ръка, цветето бавно си проправи път измежду пръстите ù и падна безжизнено върху меката постеля на поляната.
Този път сърцето ù пропусна един удар.
Когато смъртта е наоколо, то винаги остава нащрек, макар и за миг.
Когато смъртта е наоколо, то винаги е готово да полети с нея.
Но отново остана неразбрано.
- Обича ме, не ме обича.. Обича ме, не ме обича.. Обича ме......... Не ме обича.
Знаеше, че е така, но искаше да се увери.
Този път повярва.
Стисна силно пръсти и усети как соковете на маргаритката бавно се стичаха по милионите пътчета и долинки на дланта ù.
Те, които сякаш с векове чакаха този миг, в който за последен път ще вкусят от извора на живота.
Суха сълза се спусна по лявата ù буза и сърцето ù отново пропусна един удар.
А после и втори, и трети, и четвърти.....
То вече летеше някъде над мъртвото ù тяло.
Някъде из необятното небе.
И някъде, с уханието на маргаритката, отвъд.
© Ангел Всички права запазени