12.09.2019 г., 22:32

Да довършим играта

870 0 1
1 мин за четене

Не можеш да ме забравиш? Знам. Незабравима съм. Веднъж влюбиш ли се в мен, ще ме помниш завинаги. И се питаш с какво съм по-различна от другите. Нека ти подскажа. Аз  създавам симфония там където липсват музикални инструменти. Защото те карам да чувстваш, въпреки че отдавна нямаш сърце. Нали така? Не. Извинявай, не съм права. Ти си от  безчувствените. Добре. Аз също. Едно на едно. Играем играта. Няма губещи, но няма и спечелили. Но сега сме квит, нали? Играта е жестока. Отнема ни всичко. Здравия разум, сърцето…и оставаш без чувства. Вече не живееш с такива. Вече не живееш. Само минаваш между хората, по-блед и от призрак. Сякаш са невидими за теб. Поглед. И мъглата изчезва. Поглед встрани. Отново се появява. Играта продължава с все същата сила. Но с различни правила. Сега шансът за победата е на моя страна. Но въпреки всичко се губя. В очите ти, в усмивката ти…и потъвам в океан от чувства, свиря  най-нежната симфония, на която съм способна. Умирам. Бавно и мъчително. Вече почти се удавих в океана…в шума на вълните намирам лек за душата си, но раната не зараства, а се разраства все повече. И изведнъж става огромна. Кърви…изсушава чувствителността ми, променя мисленето и поведението ми…Играта е към своя край. Вече съм почти мъртва. Да не повярва човек, че понякога и ние силните, и гордите, претърпяваме загуби. А ти? Спечели ли или също умираш?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© The ice girl Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...