Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова

Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни моята приятелка Донка и ми казва: „- Силвия, искам утре в събота вечерта, да ни дойдеш на гости. Ще те запозная с едно много готино гадже . Ерген е, има висше образование, има си апартамент , кола и къща на три етажа в едно близко село. Точно за тебе е! „
Опиянена от мисълта, че този ерген е тъкмо за мене, аз реших да го съблазня и да го накарам да се влюби в мене от пръв поглед… Облякох си синята рокля с двете цепки и с голямото деколте. Сложих си най хубавото колие и обеци. Стигам до блока, където живее приятелката ми и звъня нетърпеливо. Излиза бати Съби. Здрависа ме за – добре дошла и възклина:
-Лелеее,Силви колко си хубаво само!
- Бате Съби, недей така да не ме урочасаш! – му отговорих аз.
Влизам и гледам масата отрупана с най-различни вкусотии и питиета. Сядам срещу бати Съби, който ме гледаше като хипнотизиран.От приятелката си знаех, че ѝ изневерява и аз, за да се спася от похотливия му поглед се загледах в красивия персийски килим на пода. Ергенинът все още не беше дошъл. След малко се позвъни. Приятелката ми излезе от кухнята и ме лъхна вкусна миризма на печени свински пържоли. Тя се обърна към бати Съби с думите:
- Какво стоиш, като препариран, не чу ли, че се звъни. Събине отвори вратата!
Бати Съби, стана от стола си, усмихна ми се и излезе да посрещне госта. След малко в стаята влиза…Кой мислите…Моят шеф… Бившият ми шеф…Да, нямаше никаква грешка.. Това беше Захари Захариев. Веднага го познах, въпреки, че бяха минали почти двадесет години. Беше се избръснал гладко, с бяла риза и вратовръзка, костюмиран, а панталонът му така беше изгладен, че муха да кацнеше, щеше да се пързули. В ръцете си държеше букет. Стана ми много весело и аз се хванах за корема и започнах да се люлея от смях. Донка и Съби недоумяваха, защо се смея… И двамата гледаха въпросително, ту към мене, ту към техният познат. А шефът ми направо се изчерви, припоти се отдолу до горе, извади една мокра кърпичка и избърса голямото си чело. Аз едва успях да промълвя:
- Ама господин Захариев… Вие… Шефе… Ерген… Боже Господи… Гледам и не мога да повярвам на очите си!
- Здрависахме се със шефа и той ми подаде букета и понечи да ме целуне. Лъхна ме аромат на скъп парфюм . Аз се дръпнах, въпреки, че ми се искаше да му отвърна на първата целувка и да го притисна много силно към себе си, за да събудя заспалите му чувства, но мисълта за скромността ме спря и шефът подхвърли:
- Много се радвам Силви, че все още си, непорочна и чиста, като момина сълза…Нали правилно съм разбрал, че и ти все още си мома, защото и аз все още съм ерген! Кимнах мълчаливо с глава и поех цветята с мисълта, че той е толкова ерген, колкото и аз мома…, и той продължи:
- Силви, преди години и сега, ти сияеш с твоята красота! Гледам те и не мога да ти се нагледам сега - прическа, грим, облекло, а очите ти същите, както някога - метличено сини – истинска принцеса!
Като на филмова лента за няколко минути ме връхлетяха спомените отпреди двадесет години. Бях млада. Работех в един проектантски отдел, заедно с още четири момичета. Всички харесвахме шефа. Атлетичното му тяло привличаше, като магнит женските погледи, а неговите пъстри очи, му придаваха блажено изражение. Всички в отдела разбирахме без да коментираме, че шефът потайно се сближава с някоя от своите служителки. Чувството ми на ревност и на задоволство се сменяше. Аз търпеливо чаках да дойде моят ред, но той все не идваше и не идваше. Възмущавах се и негодувах, защото мога със сигурност да твърдя, че бях най-красивата в отдела, и не само в отдела, а в града и ако кажа, че и в цялата област, няма да преувелича. Самият факт, че когато се движа по улиците, усещам страстните и похотливи мъжки погледи, които сякаш ме разсъбличат, насред улицата, говорят за това. Бях се влюбила безумно в него. Вечер заспивах, а сутринта се събуждах с мисълта за него… Бяха минали почти две години и той беше изредил всичките ми колежки. Вече заживях с мисълта, че редът ми наистина е дошъл… Един ден забелязах, че колежките ми са напълнели. Но най-наедряла беше Ралица. Същият този ден, тя ни почерпи с бонбони и каза, че се омъжва. Наскоро след това и останалите ми три колежки почерпиха, като казаха, че и те се омъжват… Дяволска работа – мислех си аз … И четирите ми колежки … Възможно ли е и всичките да са забременели от шефа… Нима е възможно да е чак толкова плодовит! Това ме опияняваше и аз очаквах някой ден да попадна в неговите страстни обятия. Шефът беше станал малко нервен, ходеше като замаян и се държеше студено и хладно към своите бивши любовници. Аз бях щастливка. Той беше много мил с мен.Потупваше ме нежно по рамото, когато разбираше, че съм изпълнила задачата, която ми беше поставил. Започна да ме оставя да работя след работно време и винаги намираше повод да се докосне или да се потърка до някоя част от моето тяло. А погледът му един такъв замаян и колкото и пъти да го погледна, имах чувството, че потъвам в него. Имах интуицията, че шефът ми най-после е влюбен в мене. От щастие направо летях във въздуха. Бях много усмихната и щастлива. Наскоро след това той се обади по телефона и ме повика в кабинета си. В този момент бях най-щастливата жена в света, защото усещах с всяка фибра на тялото си, че е дошъл и моят ред. Почуках на вратата, той скочи от стола си и ме помоли да седна. Шефа обиколи три пъти стаята, застана зад стола ми, сложи ръце на раменете ми, като ги приплъзна по-надолу, мина покрай гърдите ми, където нежно, едва, едва ги опипа, задържа ръцете си и стигна до талията ми …” Любовни тръпки ме полазиха по цялото тяло…Викам си Силвия – започва се – идва твоят ред – гледай да не се изложиш и се дръж, като истинска любовница… „ После шефът отпусна ръцете си, отдалечи се от мене и седна зад бюрото. Удари силно с юмрук върху бюрото и изрече „ Мамка ѝ на демокрацията….От бюрото му се разхвърчаха някакви листове…Стреснах се, обърнах се към вратата и плюх три пъти в пазвата си против уплаха. Станах от стола, наведох се и взех един лист, като погледът ми се плъзна на първият ред и видях трите си имена… Засиях от щастие … Викам си, шефът ми вдига заплатата и едва не подскочих от радост, но поисках да видя новата си заплата и погледът ми затърси някакви цифри…и тъкмо си мислех да се хвърля в прегръдките му, да го разцелувам и да му благодаря, но краката ми се подкосиха когато прочетох думата „съкращавам”, а после шефът ми с най-милите думи продължи:
-Силви, скъпа виж какво мила, не искам, никак не искам миличка, но се налага да те съкратя, защото всички от моят отдел, дявол да го вземе всички са бременни и аз нямам право да ги съкращавам. А ти, аз много те харесвам, страшно много те обичам, направо съм влюбен в тебе, до полуда – разбираш ли до полуда, но сега ти сигурно ще ме намразиш, затова , че те съкращавам…Но Демокрацията дойде и ние се разделяме, преди началото на нашата любов… Тя, тя, тя е виновна да се разделим… „ Направо останах като гръмната … Сякаш любовта ми се изпари – аламинут... Шефът ми подаде химикалка да подпиша заповедта за уволнение и аз със сълзи на очи я подписах. Видях го как той закри лицето си с две ръце и захлупи главата си на бюрото. И така, оттогава не бях го виждала. Господ си знае работата си рекох аз сега, значи моят ред дойде най-после…Майната ѝ на Демокрацията…
- Наздраве! Наздраве Силвия. Ехооооо… Какво се замисли? – каза приятелката ми Донка и прекъсна спомените ми….
Сепнах се и си чукнах чашката с нея, а после и с шефа си чукнахме чашките. Отпих от домашната ракийка на бати Съби. С шефа бяхме седнали един до друг. Домакините се бяха ентусиазирани от новината, че аз и техният познат Захари Захариев се познаваме отдавна и ни предложиха веднага да се оженим, още повече, че и никакво време нямаме, защото трябвало да правим деца. Шефът се съгласи веднага, но при едно условие – искал да види, дали ще си паснем в оная работа…Аз наведох главата си към шефа и подшушнах нежно на ухото му:”- Ами ако съм девствена!”,
Точно такава търся цял живот, съкровище мое! И той ме целуна изненадващо по устните. Усетих, че тръпки ме побиха.
Докато си говорих с шефа, успях да го попитам, какво стана с колежките Анелия, Валя, Ралица и Пепа и дали е имал вземане даване с тях… Той се приближи по-близо до мен и ми прошепна в ухото: „- Не бяха честни! Всички бяха курви! ” . Леле, шефа сигурно си мисли, че още съм девствена и затова се съгласи да се оженим. Ще трябва довечера да изпълня ролята си на девственица…Знам как… Репетирала съм вече… Постоянно доливах чашките на шефа си с ракийката на бати Съби и по едно време шефът взе да говори завалено. Това беше момента за първата ни брачна нощ и аз не трябваше да го изпускам… Оженихме се още същата вечер.
Сега сме много щастливи. Шефът ми знаеше, че е много плодовит и той не се изненада, когато научи, че аз на третият ден забременях. Роди се малкият Захари Захариев. Милото ни синче много бързаше да види майка си и баща си и затова се роди седмаче. Иде ми да извикам от щастие, че най-после и моят ред дойде… Да е жив и здрав Бати Съби, че беше помогнал, семейството ни да се увеличи с още един член…