7.12.2011 г., 10:05

Да можеш да гледаш 

  Проза » Разкази
866 0 8
11 мин за четене

© Любен Ръжански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Една прекрасна история, в която препускат коне и кончета, жаби, кучета и цигани! Ролите са разменени,чудиш се кой е ясновидецът, после се усещаш, че го бива и си е засужил лимонадата. Наред с нея и думите бълбукат, въздишат, стрелкат се и си намират гнезденца в сърцата. Боже, каква история! Поздравявам ви за този разказ, написан по най-прекрасния начин!
  • Харесах!
  • Ех, че хубаво!!!
  • Много ми хареса! Отговора на всичко е на финала. Да, колко малко му трябва на човек!...Сърдечен поздрав!
  • Браво!
  • Хубав разказ!Да прочетеш нечия съдба, да направиш някого щастлив, без да искаш нищо в замяна, си е дарба...Но човек не бива да знае всичко.Има знание, скривано свише, то трябва да остане тайна...А Бог съветва да не искаме да видим бъдещето, че понякога така се отнема вълшебството на живота...
  • Браво!!!
    Почитания, Любен!
  • Браво!
Предложения
: ??:??