ГЛАВА I: НАЧАЛОТО НА ЕДНА ТИШИНА
Обичта му не викаше. Не търсеше сцена. Тя седеше в него като залез над спокойно море – топла, дълбока и мълчалива. Не искаше да я има. Само искаше да бъде до нея.
Александър я срещна в момент, когато бе започнал да се учи как да живее сам. Не по задължение, а по избор. Беше минал през съжителства, през илюзии, през зависимости. Вече не вярваше, че любовта е сделка. Не искаше да бъде ничий спасител, нито пленник. Само искаше истина.
Мария беше различна. Силен човек, с отговорности, с минало, с деца, със стени около сърцето си. Не искаше нищо от него, а именно това го привлече. Когато беше с нея, не чувстваше нужда да се доказва. Просто беше.
Вечерите с нея не изискваха обяснения. Думите бяха малко, но погледите – цели истории. А когато тя си тръгваше, той не страдаше. Усещаше я в мислите си, в кожата, в тишината преди заспиване. Това му стигаше.
Не я молеше да избира. Не я питаше кога ще е свободна. Не очакваше нищо. И точно затова – тя започна да го тър ...