20.05.2007 г., 0:44 ч.

Да обичаш на инат 

  Проза
1871 1 1
2 мин за четене
Поглеждам към другите момичета, също самотни, решили в горещината на майския ден да отдъхнат на до болка познатите пейки. Навеждат се и откъсват поредното цвете. Със завидна прецизност откъсват всяко листче и наум си повтарят вечната игри на думи - Обича ме, не ме обича. Сякаш е истина и когато последният цвят им каже, че любовта ти е споделена, очите им светват и за миг любовната мъка отстъпва кавалерски на блажената незнайна истина. Навеждам се и откъсват и аз едно цвете. Радвам се на веселостта на листата му, които са в пълен контраст с мъгливото ми настроение. Какво пък толкоз - още една заблуда. Започвам да късам листата и тихичко да си шептя - Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обичаш я... не ме обичаш. Пак до истината стигнах! Със заблудата май достатъчно си играх. Стана ми жал за горкото цвте - поредното, станало жертва на човешкият кръговрат от чувства. Поне сега, без повечето си листа, то щеше да разбере как се чувствам аз... без теб!
Загледах се в преминаващите двойки - момичета и момчета във весел разговор, за които светът в този парк не съществува. Нахлуват ме бързо спомени - Ти и Тя, ръка за ръка, преминавате покрая мой прозорец. Аз ви гледам и ви се радвам отдалече. А и какво друго ми остава, освен радостта, че съм те видяла, та дори и с Нея. Помислих се, че съм те загубила, но всъщност никога не съм те имала. Не си го позволих просто. Толкова ме беше страх, че те обичам, че не позволих да ме защитиш  от мен самата.  А имах нужда тогава. Имам нужда и сега.
На инат беше всичко. На инат те обикнах, на инат те отблъснах, на инат сега се радвам, че не си мой, на инат не късам маргаритки. Усещам отново как сякаш стъкленото ми сърце се чупи и малките парченца се забиват навсякъде по тялото ми и то само при мисълта, че сега ще се изправя с треперещи крака и ще се запътя към мястото, където ще си и ти. И Тя ще бъде там. Ще празнувате този важен и щастлив ден заедно. И аз ще празнувам с вас - на инат отново. Ще бъда най-тъжната празнуваща сред безбройната тълпа, радваща се на събитието заедно с вас.
"Да живее Инатът"- помислям си аз и бавно поемам въздух сякаш за последно. Имаше един филм - "Да обичаш на инат". Да, по-точно не бих го определила. Красиво беше всичко, но всичко сега е в минало време. Днес прекрачваш прага на сякаш нов живот и надявам се в него някой ден да намеря място и аз.  Дано, ако така се случи, на инат да не откажа и  отново да те пратя при друга. Да, хубав филм беше този. Само дето за моят филм финалната сцена все още не е заснета. Дано на инат финалът бъде хубав.

© Маги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В какъв филм живееш, психотрилър ли? Сценаристът и режисьорът, доколкото разбирам си ти. Тогава защо изпилняваш поддържаща женска роля?! Я излез от този кошмар и си напиши по-хубав сценарий за романтичен филм и главната роля запази за себе си. Не прави нищо на инат, ще се почустваш по-добре!
Предложения
: ??:??