in4enceto_91 (Ина)
91 72
2.02.2014 г., 21:44 ч.

Да оцелея без теб 

  Проза » Други
795 0 6
1 мин за четене

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е различно. Ще се показва пак от същото място и ще се скрива. Но вече просто ще върши своята работа и вечер ще заспива уморено след дългия работен ден. Вятърът няма да гали косата ми, няма да танцува между клоните. Той просто ще бъде едно обикновено движение на въздушните маси. Пеперудите ще бъдат летящи насекоми. Кафето с две лъжички захар и сметана - просто сутрешният ми навик. Онази твоя тениска – парче плат. Дъждът ще си е просто дъжд. Вода, падаща от облаците. Нищо повече. Спомените ще са просто част от безвъзвратно загубеното минало. Едно минало свършено време и толкова.И така животът ще си бъде просто живот. А чувството ще бъде едно съществително нарицателно от среден род. Така ще бъде. И може би някой ден отново ще бъда онова момиче, в което ти някога се влюби. Онова момиче, което откриваше различен смисъл във всичко и всички. Което обожаваше сутрешното си кафе, което умираше за споделени изгреви и залези. Момичето, което намираше гъсениците за нещо божествено. Защото всичко, от което се ражда нещо красиво, е божествено. Сигурно някога пак ще се разхождам без чадър в проливния дъжд. Като онези, които отминаващите хора гледат с недоумение. Е, да, след това ще лежа в леглото с ужасна настинка, но този път няма да бъда облечена с твоята тениска. Ще бъде нечия друга. И тя ще бъде най-удобната, най-меката, най-красивата дреха в целия ми гардероб. Някой ден сигурно ще бъде така. А дотогава, независимо след колко време, аз ще ставам, ще дишам и ще оцелявам. И ще бъда добре.

© Ина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта се връща само при тези, които не са я наритали. Съхранила ли си човека в себе си, ще те споходи пак...и пак...и още!
  • Млада си и живота е пред теб! Ще кажеш, че на чужд гръб сто тояги са малко, но повярвай в живота на всеки има страдания от любовта. Сигурна съм, че ще се справиш и ще си позволя да цитирам себе си. " Младата любов е с пламък искрящ, но трепкащ и слаб. Любовта на зрелите сърца е като въглен – бавно изгарящ и трудно гасим."
    Гледай напред!
  • Мило момиче! Написаното, излязло от нараненото ти сърце, ме трогна! Прекрасно откровение!
    Толкова си млада! Няма две еднакви любови, нито страдания! Всяка следваща любов, а такива ще има много, е по-голяма и по-голяма! Страданието, то е част от любовта! Любовта е болка! Любовта е най-красивото и най-хубавото нещо на света! Желая ти нова среща с нея!
    Сърдечни поздрави от мен! )))
  • Изпрати му го! Нека му е гадно
  • Разбирам те, как добре те разбирам само... копнежът по неповторимото е болезнен, чегърта сърцето, оставя те без сън, изцежда всичко от душщата ти...
  • И ще бъдеш добре! Аз вярвам! Горе главата. Права си- две еднакви любови няма....Две страдания.....малко съм объркан за тях, но пък ти ще си добре! Аз зная! Само горе главата
Предложения
: ??:??