Да оцелея без теб
Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е различно. Ще се показва пак от същото място и ще се скрива. Но вече просто ще върши своята работа и вечер ще заспива уморено след дългия работен ден. Вятърът няма да гали косата ми, няма да танцува между клоните. Той просто ще бъде едно обикновено движение на въздушните маси. Пеперудите ще бъдат летящи насекоми. Кафето с две лъжички захар и сметана - просто сутрешният ми навик. Онази твоя тениска – парче плат. Дъждът ще си е просто дъжд. Вода, падаща от облаците. Нищо повече. Спомените ще са просто част от безвъзвратно загубеното минало. Едно минало свършено време и толкова.И така животът ще си бъде просто живот. А чувството ще бъде едно съществително нарицателно от среден род. Така ще бъде. И може би някой ден отново ще бъда онова момиче, в което ти някога се влюби. Онова момиче, което откриваше различен смисъл във всичко и всички. Което обожаваше сутрешното си кафе, което умираше за споделени изгреви и залези. Момичето, което намираше гъсениците за нещо божествено. Защото всичко, от което се ражда нещо красиво, е божествено. Сигурно някога пак ще се разхождам без чадър в проливния дъжд. Като онези, които отминаващите хора гледат с недоумение. Е, да, след това ще лежа в леглото с ужасна настинка, но този път няма да бъда облечена с твоята тениска. Ще бъде нечия друга. И тя ще бъде най-удобната, най-меката, най-красивата дреха в целия ми гардероб. Някой ден сигурно ще бъде така. А дотогава, независимо след колко време, аз ще ставам, ще дишам и ще оцелявам. И ще бъда добре.
© Ина All rights reserved.
