Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този , за детските приказки. После обаче нещо ги объркаха и по памет в нужния момент набирахме 999, 991, 115 ... и като капак на всичко от Американското посолство ни звъняха за да ни обяснят търпеливо, че сме нагледали на техни филми и няма да изпратят техен екип от ER, китайците също ни звъняха с подобна оплакване, да не говорим за индийците. Нашенците обикновено пристигаха по сигнал от съседите, обясняваха ни вежливо, че 112 е на наше разположение и вече върши чудесна работа. Идваха, гасяха, опаковаха, арестуваха, ... после започнаха да идват невежливо, докато накрая ни блокираха телефона за скандалджийство, предложиха ни следващите пъти да си купонясваме направо в Карлуково или до големи водни площи. Търпяваха ни все пак, нали бяхме съвестни данъкоплатци, а и ... телевизията се заинтересува от нашия феномен и редовно забелязвахме папараци, цъфнали и завързали по дърветата наоколо. Божеее, колко беше ... готино, съседите ни измислиха прякор ОО , което се чуваше често, трябваше да се сигнализира бързо и къде къде беше по – удобно от дългото ..

... Остаряващи Откачалки ...

          Или ОО , или Оуууу, или Оххх пак , или О... те си знаеха, но не ни дразнеха и си ни одумваха по дългата формула, за да си разтегнат приказката и да смаят слушателите ... или зрителите ... или когато грабваха кофите за да не се разпространява нашия огън и чумна весела зараза по техните територии...

А всъщност ни завиждаха, съседските жени си намериха любовници, съседските мъже зачестиха бягството си към водоемите, където беше пълно с риба и русалки, около нас се образуваха концентрични кръгове с увеличаващ се градиент на скука, при нас, в центъра, скукомерите регистрираха отрицателни стойности.

          Звъним на вратата, нещо ми е терсене и умът ми витае в дебрите на предчувствието и очакването ... Рос (тук ‘Хюстън’ се скрива от очите на компанията, но стриктно си изпълнява задължението за контрол на движението на звездите в режим на бакграунд, турила си е официалните свръх дрешки, тук таме с нещо мазнато, тук таме нещо скрито, а на останалите места открито, както си е положено да смахва, сразява, изумява и прелъстява околните нещастници .. ) ... та Рос ме е хванала под ръчичка , вероятно за да не избягам, а също така стандартно е нужно да покажеш пуделчето си, като изящен атрибут към аутфита си, а също така че всичко е под контрол, очите й са леко премрежени, но забелязвам огнени и святкащи LED точки в предчувствие на .... .... уххх ... въххх ... ще видя скоро реализацията на плана й за пощръкляване ... тоест подмладяване, съдържащ … какво ли са измислили сега ... ?

Предистория ...женската част от мола, по спомените на Пепи

          Двете с Роси бяхме на пазар в мола за вечерното ни парти..

          - Роси, Роси - възпитано се провикваше Пепилота от задните рафтове на "Паоло Бочели" - ела да видиш какво има тука! - Уау, мечтата ми! Златните или сребристите? Какво ще кажеш?

          Роси обу една златна и една сребърна джапанка и започна като малко дете да се фръцка пред огледалото и да се възхищава на находката на Пепи. –

          - Оххх, как да избера? Май ще си взема и двата чифта и точно така ще се разхождам на партито - с една златна и една сребърна.

          - Темата е Т"О, спомняте ли си, госпожо" или "Момчето. което говори с басейна".

          - А ти, нещо избра ли си?

          - Аз обичам боса да ходя, а и нещо друго интересно не видях. Да ходим за банските, там може и някоя по-проста джапанка като за мен да има! - двете се разсмяха не, ами направо се разхилиха и се упътиха към касата. В магазина за бански не спряха да се хилосват. Пепилота веднага се лепна за някакъв цял бански като балеринско трико с пачка.

          - Ехеее, аз пък ще се нося като лебед на сухо на партито, само кой да съм: белият или черният?

          - Мастилен вземи, ако има. С виолетова пачка. Нали сега са модни цветове в поетичните среди - със сериозно замислено изражение бавно изрецитира Роси, все едно даваше интервю пред националната телевизия за запълването на озоновата дупка.

          ... как ще остаряваме, като ни е ударила деменцията и ходим на плаж голички като малки дечица, щото вече сме забравили, че големите ходят по бански, нищо, че пием алкохолни коктейли с маслинки и чадърчета. А чадърчетата си слагаме зад ушите като китки цвекета! ... Ама от де да знаем ...

Началото

          Пип и Нил се появяват на вратата, подозрително ни оглеждат, и от страни , и зад нас – нищо. Напрегръщаме се, нацелуваме се, Пип мърмори нещо от сорта че това не било рожден ден, а просто някаква си дата, изгубена във времето, дето я натъжава. Водят ни до разкошно натрупана маса, свещи, балончета, ордьорви, пикантерии, празни чинии, които вероятно ще бъдат запълнени с нещо вкусно. Сядаме. Мълчим по традиция около две минути, всеки се събира с мислите си и с дяволските си пъклени планчета. Пръв не издържа Нил, пълни чашите с нещо твърдо:

          - Другари и другарки, дами и господа, днес сме се събрали да почетем ... поредния повод за ... да празнуваме ... да си вземем дозата хапчета против остаряване ... и .. дрън, дрън, дрън ... – Пип прекратява официалната и задължителна тирада като го дръпва на стола, оглежда ни и ..

Наздраве

          Знаят, че обичаме водка, узо, уиски, бренди ... та са ни сипали коняк за предварително замътване на главите и повдигане на бойния тонус ... и ропот ... и гледам, че до червения телефон е оставен мобилен с вече набрано 112 ...

          Нищо, Старчески Пип вади опърпан албум с черно бели снимки и започва .... тук съм на ... колко ли беше, но памперсът ми беше на звездички .. и ни го тика под носовете за да разгледаме любимото й съзвездие, под което се изсулват две пухкави крачета, а отгоре има бяла шапчица, бузки, изящно биберонче, обрамчено отпред с ореолче на зеленикава разпльокана жаба ... тя – в количка ... тя с любимото си мече ... тя в рокличка на Чичо Докторица преглежда Барбито си дали е вдигнала кръвното и дали си е изяла супичката ... носталгичната картина продължава статично, статично, че чак очите ми се затварят под действието на коняка ....

          Така седейки четиримата, мозъкът ми се кривва нанякъде и ми се привижда ритуално видение, как си хващаме ръцете и призоваваме духовете от детството ... Рос е с островърха шапка на чародейница, Пип с венец от живи цветя върху разпиляната коса, фриволно спускащи се по бялата роба,  Нил .. а къде е Нил ...

          Нил влиза и носи кана с вода и застава зад Пип

          - По стар руски обичай, да не забравяме, че рожденикът трябва да ъде окъпан с вода ...

И тогава се започна

          Нил сипва, Пип скача (от радост ,изненада или възмущение ... ще разберем след разбора) бутайки една от свещите ... шишето с коняк се разлива навсякъде, включително и върху крака ми, сини пламъчета покриват локвата, става топло ... става горещо , става адски горещо ... главата ми е празна, само една сцена от ‘Храмът на обречените’ лети неориентирано и се блъска в черепа ми ... вече съм Харисън Форд с димящата обувка казвайки тихо като начало  ‘Вода’ ...  по силно  .. ‘Водаа...’ ... крещейки с облещени очи ...‘Водаааааааа’, щот водата наистина идва като стена, ама не от обърнатия резервоар, а от противопожарната система на тавана ... водааааааааа ... подгизнали сме и тичаме навън ... 112 все още не ни трябва ...

Луда работа

          Двете изпаднаха в екстаз, планът им работи с помощта на провидението! Хилещи се до полуда, изскачаме на терасата, където вече течеше рекичката от вътре, слънцето припича и ни тегли към басейна. Сядаме около приготвената маса, ей така, както сме си мокри, вир вода и се заливаме от смях. Над нея вече бяха монтирани играчки, такива висящи, да се въртят и пеят като над бебешко креватче с детски песнички!

          Рос тържествено ни връчи на двамата с Нил по една кибритена кутийка и с дяволски пламъчета в очите заяви, че дори и не са предполагали, но са ни избрали най – подходящия подарък за купона и трябвало да се преоблечем. Амиии , като ще е купон – купон да е, запътихме се и четиримата да се подсушим и преоблечем.

          И ... бауууу ... беше общо взето шок, но като е купон – купон да е. За мен имаше бански-прашки, дето щяха много да ми тичат, защото бях забравил да се епилирам, но но за сметка на това бях награден с папионка в същия лилав цвят, за Нил - по тревисто зелени прашки с електриково оранжеви тиранти. Нищо не ни попречи – ни акъл, ни образование. С огромно съмнение и подозрение двамата се връщаме на терасата, обаче там ни чака приятна изненада – Пип с цял бански на сърчица с пачка, като балерина, само че балерина от "Родопа" вместо от Националната опера, а Рос е с джапанки на токчета и слънчева капела с огромна бебешко розова фльонга, по-голяма от главата ѝ!

          Немеем взаимно ... Пльосваме се по столовете за релакс ... охооо , това не е всичко..

          - Мона ... Пипилота ... Пип ... с Нил имаме специален подарък за теб ... хайде да видим дали ще си го познаеш ...

          Пип седи очудена, оглежда ни подозрително, обхожда с поглед пространството под масата, над масата, ручейчето под вратата, градината, тества за наличие на папараци по дърветата ... и тогава погледът и започва да се рее по висящите играчки – въртележки, мечета, вълшебници, Барбита, Кен в секси гащи, звездички ... докато накрая се спира на шарена хартийка с надпис ‘Виж в чашата си’ ... а там седи малко жабче с опулени очи ... взема го и си го върти пред очите, докато случайно не натиска някакво бутонче – жабчето скача на масата и се чува ...

          ‘Квак , квак, целуни ме пак , за такава красавица да вдигнем наздравица, погледни нагоре пак и целуни дъртия жабок ... квак, квак’

          Пип ни обхожда с поглед озадачено, поглежда нагоре и ... фиксира грозния жабок, протяга ръка и при първото докосване се чува ................ бум ... бам ... рррр .... бууу..

          От тавана започват да падат топки, играчки, бастунчета, надуваеми пояси, бонбончета, кукли, жирафи, крокодили, змеьове ... камарата около нас расте неудържимо, покрива масата и  настъпва като лавина в басейна .... повличайки и нас ...

- Който се изкъпе в басейна, никога няма да остарее ...

          викам аз и давам тон за лудост ... всички сме там и вече не е ясно дали сме под или сме над, между или между, откъслечно взорът ми отчита главата на Рос с мече върху нея, после ... бълбук ... бълбук ... крак със сребърна джапанка ... лилава жаба и лилав бански ... дали лазещото ти по гърба е мече или топка или нечия ръчичка от нашите .. електриково оранжеви тиранти и пачка, като на балерина ... шарено бастунче ...

          Махаме с ръце и крака в тази топчеста маса, наситена с пластмаса и застаряващи лудо влюбени в живота ... мислите изчезват и си задавам въпроса

дали сме между топките или във водата или в младостта

ПП. Още веднъж изразявам искрената си благодарност към

https://otkrovenia.com/bg/profile/rosidimova и https://otkrovenia.com/bg/profile/palenka

че ми дадоха идеята да подръчна съзнанието си и да грабна перото за да изобретим заедно това лекарство за подмладяване ...