Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, без ... просто летях, никакви мисли и чувства, освен едно невероятно спокойствие на безкрайна безбрежност , нямаше никого около мене, не поглеждах надолу , не се взирах нагоре и напред ... просто летях и вятърът се плъзгаше около мене с леко свиствнв, Не исках и не търсех нищо , просто летях , докато най накрая ме изритваха от леглото, че трябвало да съм на лекции. Аз така и пропусках лекциите и упражненията, дори ми се губят два месеца, но една прекрасна приятелка ми даваше страхотни записки от лекциите, които ми бяха достатъчни за изпитите. Проблемите започнаха в последния курс – размахвах ръце, размахвах, даже веднъж махайки ръце и тичайки като патица по водата се опитах ... не се получаваше, ставаше все по трудно даже да се опитвам , докато най накрая ни изритаха от института с тапия в ръцете. Сънувах, че сънувам, че летя ...

          После , прескачам няколко кръгли годишнини и стигам до днешния ден. Вечер се зверя в тоз компютър до изтощение.  Лягам, и с лягането машинално залепвам ръка на 'гръбчето'  ... и на третата минута Морфей ни наляга и двамата, а аз започвам да сънувам че сънувам, фъркам си, ... просто се хвъркам ... ей така – просто ! ... не се кефя, ...Просто си хвъркам до момента , когато ярка светлина ме заслепява и установявам, че колежката по креват е награбила смартфона , най вероятно в очакване на трета световна война – как тя ще изпусне такъв купон, и на всичко отгоре – да не е първа! ... Слагам си предпазната възглавница отгоре на главата, но при поредния вираж на моя полет отново ме зафиксирва нейния прожектор – този път е на безкраен романтичен разказ, на когото, както аз допускам, се помнят последните пет реда отгоре и подсъзнателно , по асоциация – следващите два. Не й се сърдя, даже съм й благодарен. Пълзейки в сънищата си преживях мъртвото време докато я срещна, после ... после тя се появяваше нощем и заедно летяхме ... къде – не помня, важното беше, че летяхме заедно. Уверено размахвахме ръце и крила, гледахме се в очите и си държахме ръцете.

          Както винаги или по навик пак ме изритват от кревата, поради две важни причини – длъжен съм бил да осигуря събуждащата кана кафе и трябвало да придружа колежката по маса в мола, защото тя трябвало да купи най – страхотния подарък за първата си приятелка, която си закръгляла рождената дата днес и .. и самото купуване на подарък било толкова отговорно нещо, че можело да запълни целия ден, и даже не целия ден, а един отрязък от време време за свършване на всичко до моментът, когато часовникът отброява уречения час и две секунди преди това ние трябва да сме свършили всичко, парадно облечени .. точно както е в романтичните филми – подготовки, сватбени агенти , рокли, меню, гости ... точно както е там, само че в сюблимния момент трябва не да кажем ‘да’, ами просто да натиснем звънеца.

          Кухня, филийки, ... колежката по маса, леко недоспала, без да си е сложила основните оръжия – грим,.... и всичко останало, което мъжете не би трябвало да знаят, леко ми се усмихва ... Добре де, не ми е колежка, нещо много повече е, но за любопитници като вас, читателите няма да се впускам в такива подробности, които не ви интересуват.

          - Мони .. започва тя и в очите й се появява носталгия ... Кога ли се изтъркаляха ... тя винаги е била майсторка в лудориите ни ... а да видиш какви ги правехме , аз не съм ти казала, ама и няма да ти кажа ... Ама да видиш веднъж, когато двете бяхме на море ... не, това вероятно ще ти е за подарък на следващата кръгла годишнина ... а всъщност ние още тогава си имахме големи планове ... е, задължителната програма я изпълнихме, но ... това си говорехме, че никога не е късно да  ... носим шапки, от тези, които носи лятото на плажа - с широката периферия. Ще пушим цигари и ще пием вино, а може и бира. Ще седим на тротоара или ще се търкаляме в тревата на градската градина. Оооо, не можеш да си представиш какво си наприказвахме тогава ... ама това не е за ушите на мъжете, та ... чакай изненади ...

          Всъщност Мони винаги е била по – млада с месец и половина и ако си спомняш на нашата годишнина, ние двете се бяхме усамотили на верандата ... крояхме планове за бъдещето, ... това не съм ти го казала, но не трябва и да ти го казвам ... за да не избягате от лудетините. Ама, тази кръгла годишнина ... да беше с една единица по – малка...

          - Я ми си усмихни ! .. какво си повесила нос ... гледам я с нежност, свикнал съм сутрин да я виждам такава , по домашному,  харесвам си я точно такава и това е единствения момент, когато не я ревнувам... после ... после всички се обръщат след нея, дори и пъпчивите тиинейджъри .. – Търпявам те , дори и цял ден в детския кът на мола ... Още кафе ? – и потъвам  в искриците в очите й...