Да подминеш себе си
Виждах как агонизираше под парещите лъчи на слънцето. Уж беше млада, а изглеждаше ужасно. Свита на две с разкъсани сиви дрехи, лежеше в страни на пътя. Обърнах се леко към нея, но не спрях. Не ѝ подадох ръка, за да се изправи. Само след няколко метра, нещо дълбоко в мен започна да се свива. Тази жена толкова приличаше на мен. Поспрях за миг. Да се върна ли? Или може би тя вече си бе тръгнала.
Тръгнах отново, с усещането, че постепенно се отдалечавам от себе си. Имах нужда да се прибера у дома, но внезапно осъзнах, че някъде на онзи път бях изхвърлила собствената си душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Wioleta Slawchewa Всички права запазени