May 29, 2025, 5:30 AM

Да подминеш себе си

244 0 0

 

 

Виждах как агонизираше под парещите лъчи на слънцето. Уж беше млада, а изглеждаше ужасно. Свита на две с разкъсани сиви дрехи, лежеше в страни на пътя. Обърнах се леко към нея, но не спрях. Не ѝ подадох ръка, за да се изправи. Само след няколко метра, нещо дълбоко в мен започна да се свива. Тази жена толкова приличаше на мен. Поспрях за миг. Да се върна ли? Или може би тя вече си бе тръгнала.

 

Тръгнах отново, с усещането, че постепенно се отдалечавам от себе си. Имах нужда да се прибера у дома, но внезапно осъзнах, че някъде на онзи път бях изхвърлила собствената си душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Wioleta Slawchewa All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...