Каква красота и съвършенство. Един оазис на спокойствието. А ето ме и мен, потопена във искрящите води на моето въображение. Всичко е в хармония със моите чувства и това така ме унася в този прелестен свят, направен само за мен. Галактики, звезди и милион слънца се ширят по небесния простор, а широколистна гора ме обикаля и аз продължавам да се къпя в искрящите води. Не, не искам да излизам, само тук се чува и изпълнява моята воля. Аз владея тук! Как да искам да си тръгна от моите владения и да се сблъскам с реалността? Защо ми е да се връщам в сивия и скучен град, като тук всичко е събрало цялата палитра и забавления дебнат от всеки ъгъл? Не, не искам!

“Събуди се, не бъди инат! Време ти е да се върнеш! Отвори очите си и посрещни с радост новия ден! Хайде, недей да се мотаеш, ставай, имаш работа да вършиш на Божията нива! Събуди се, върни се в реалността и без страх поемай към живота и помни, че Исус е винаги до теб като верен твой приятел и помощник!”- извика силен глас към мен, и ето ставам, надъхана за новия ден, пълна със сили и готова да се подчиня на моя господар!