Sep 7, 2023, 12:44 AM

Да се върнеш в реалността

  Prose » Others
665 1 1
1 min reading

Каква красота и съвършенство. Един оазис на спокойствието. А ето ме и мен, потопена във искрящите води на моето въображение. Всичко е в хармония със моите чувства и това така ме унася в този прелестен свят, направен само за мен. Галактики, звезди и милион слънца се ширят по небесния простор, а широколистна гора ме обикаля и аз продължавам да се къпя в искрящите води. Не, не искам да излизам, само тук се чува и изпълнява моята воля. Аз владея тук! Как да искам да си тръгна от моите владения и да се сблъскам с реалността? Защо ми е да се връщам в сивия и скучен град, като тук всичко е събрало цялата палитра и забавления дебнат от всеки ъгъл? Не, не искам!

“Събуди се, не бъди инат! Време ти е да се върнеш! Отвори очите си и посрещни с радост новия ден! Хайде, недей да се мотаеш, ставай, имаш работа да вършиш на Божията нива! Събуди се, върни се в реалността и без страх поемай към живота и помни, че Исус е винаги до теб като верен твой приятел и помощник!”- извика силен глас към мен, и ето ставам, надъхана за новия ден, пълна със сили и готова да се подчиня на моя господар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...