8 мин за четене
Вчера след обяд излязох да се поразходя до парка „Lonе Mountаin“ в Скотсдейл, където съм на гости вече втори месец на семейството на големия ми син. По пешеходната пътека ме пресрещна възрастна жена над седемдесетте, облечена със сивкав панталон от мека материя и светлолива блузка с къс ръкав. Изцяло посребрената ѝ къдрава коса беше захваната отпред на главата с черна шнола. Носеше в едната си ръка стъклена посуда, приличаща на подложка за торта, а с другата водеше вързан за каишка йоркширски териер. Овалът на лицето ѝ, леко присвитите очи, както и матовият цвят на кожата ѝ ми подсказваха, че тази американка има индиански произход.
– Hello! Today the weather is great for walking! (Днес е прекрасно време за разходки! ) – поздрави ме с пленително непринудена усмивка. Очите на тази потомка на някогашните господари на тази пустинна земя, неречена Долината на Слънцето, излъчваха неописуемо дружелюбие и добросърдечност.
– Hello! Yes, yes! Very nice dog! – с широка усмивката отвърнах аз. Туй ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация