26.01.2011 г., 18:52

Дай, Боже

866 0 1
2 мин за четене

 
- Е хей! Къде така бе, мой човек? Май забравяш, че стъпваш на земята, а? Тази земя е твоя, в нея си се родил.
 - Кой си ти да ме съдиш? Забрави ли откъде си дошъл?
- Да бе, да бе. Знам откъде съм дошъл, ама ти май не знаеш кой съм аз?
- Аз ли да не знам? Ти  си  оня, дето не  почита нит майка, нит баща. А да не говорим за другите.
- Кой бе, а ти знаеш ли? Аз поне съм човек, ама ти забрави какво е да бъдеш човек.
- Я стига, де! Че като те подхвана, на решето ще те направя! Е, хей... Пък и се заканваш, тъй ли?
- Кой се заканва? Аз ли? Та ти не знаеш кой съм аз!
- Тъй ли! Че ти си от ония, дето много говорят, а всъщност са едно нищо.
- Ти пък да не ме познаваш? Аз кат те гледам тъй... Май  и ти си едно нищо.
- Да бе. Аз съм едно нищо, а ти си нещо без съдържание.
Мислиш се, че като си сложил тия черни очила, никой не може да те познае?
- Аз ли?
- Ти, ами.
- Ей, внимавай какво говориш, че...
- Аз внимавам, ама ти не се пиши на толкова голям...
- Разбира се, че съм голям. Я виж!
- Аха.
- Ах, твойта... Благодари, че са предните ми зъби!
- Айде, разкарай се от тук, че ми писна от теб!
- Айде, чао, и дай, Боже, да не те срещна пак!
- Ти да не ме заплашваш? Хич не ми пука! Знаеш ли колко съм срещал като теб?
- Срещал си, не срещал си, айде, чупката!
- Явно няма да се разберем, ама си тръгвам, щото да не стане по- лошо. Виждам, че си от улицата и на улицата ще си останеш. Затуй си тръгвам. А ти си чукай главата! Къвто си бил, такъв ще си останеш. Нямаш желание да се промениш, а?...
   Те се срещнаха на улицата съвсем случайно и си размениха такива думи, че на човек му става жал за тия двамата. Какво да мислим ние? Такъв е животът. Не искам да бъде такъв, бе!  Не искам да мисля, щото главата ме боли от много мислене. Ох, боли ме, бе, боли ме, като гледам какво е наоколо. Хората са станали  толкова апатични, безчувствени и вулгарни. Само грубиянщина и побоища.
Такова е времето, а животът е красив, но няма кой да го оцени. И ние сме в крак с времето. А бе, може да дойдат по-хубави времена. Дай, Боже!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е страшно, но и тъжно. Много ниска култура е обзела човечеството.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...