jonnnn (Пламен)
148 1400
4.02.2021 г., 15:29 ч.  

Далеко ще стигнеш 

  Проза » Разкази
760 0 5
1 мин за четене

      Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.

 

      Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в компания с приятели минавахме през градинката до Народното събрание. Минувачите бяха рядкост, но от средата на алеята се разнасяха майсторски звуци от цигулка. Минавайки поогледах музиканта – млад, симпатичен, добре облечен, с много тъга в очите. Длъжен бях и подхвърлих метално левче в кутията на цигулката.

 

      След тридесеттина метра нещо съвсем ме сви в гърлото. Върнах се, погледнах го в очудените очи и ...

 

     - Извинявай ! ... Далече ще стигнеш ! – прибрах си левчето и го замених с десет еврова банкнота .

© Пламен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Милосърдието »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам никакъв шанс всред 14 фризирани или измислени истории ... затова пък моят истински музикант си ме е класирал задълго
  • Аз не бих прибрала левчето...
  • Вал, ако е била последната, отдавна да съм станал непушач
  • di_t , бях вече набедил това левче за обидно, не му беше мястото там. Пък и тези пари са по - скоро нещо като късметчета
  • Добре, но защо не остави и левчето на човека...
Предложения
: ??:??