Далеко ще стигнеш
Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в компания с приятели минавахме през градинката до Народното събрание. Минувачите бяха рядкост, но от средата на алеята се разнасяха майсторски звуци от цигулка. Минавайки поогледах музиканта – млад, симпатичен, добре облечен, с много тъга в очите. Длъжен бях и подхвърлих метално левче в кутията на цигулката.
След тридесеттина метра нещо съвсем ме сви в гърлото. Върнах се, погледнах го в очудените очи и ...
- Извинявай ! ... Далече ще стигнеш ! – прибрах си левчето и го замених с десет еврова банкнота .
© Пламен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нямам никакъв шанс всред 14 фризирани или измислени истории ... затова пък моят истински музикант си ме е класирал задълго
-
Аз не бих прибрала левчето...
-
Вал, ако е била последната, отдавна да съм станал непушач
-
di_t , бях вече набедил това левче за обидно, не му беше мястото там. Пък и тези пари са по - скоро нещо като късметчета
-
Добре, но защо не остави и левчето на човека...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
