Децата ни

              Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня, не помня от колко години, може би десет, не бях  разговаряла за такива съществени и важни неща, толкова интелигентно. Най-после размърдах мозъка си!

             С кого си говорих?  С две момченца. Казвам момченца, защото са само на 13 години. Само на 13 години! По-жив, по-умен, по-интересен разговор наистина много отдавна не бях водила. Да мислиш, на секундата да намериш верния отговор и то - по детски, и веднага следващия   техен въпрос. Например? Точни събития, случки, факти искат децата.             

От миналото летим в космоса, слизаме на земята, смеем се на веселите им случки в училище, на момичетата им и пак към трудното, към необяснимото.  За други цивилизации, за събитията в цялата ни човешка история.                                                                                                                                

Ако искате нещо да разберете и запомните, накарайте умно дете да ви го разкаже! Да ви го обясни, да ви даде пример. Очичките им грейват на секундата, машинката в главата им се включва на пълни обороти, ръкомахат, стават, сядат, по няколко пъти се обръщат  напред-назад, чешат се по ръцете, по главата, смеят се, ако другите деца допълнят нещо на секундата разбират дали е вярно, или не, спорят и историите им оживяват, всяка думичка трепти, тяхното вживяване те омагьосва завинаги.  При такава бърза мисъл, при такъв емоционален начин разказано, с толкова живи примери, е изключено да не го запомниш, да не го разбереш!                                                                                                                                                                  Тия три момченца ми взеха ума!  Синът ми и неговите съученици. Плуват, рисуват, ритат футбол, свирят на китари и пиано, учат английски... и четат. И четат. И помнят, и мислят, и разсъждават, и питат, и се замислят, и всичко правят!                                                                                                                 

Аз им казвам, че те май  не са мъгали, те ме гледат ококорено.  Нищо, си мисля аз. Има време, сега четете, смейте се, попивайте, вживявайте се, разказвайте, трупайте знания, замисляйте се над всяка една ситуация, над всяко човешко действие, над всяка чута дума дори, над всяка своя мисъл вътре във вас. Човек използвал само 8 % от мозъка си – казва едното дете, не, само 6%  - спори другото, третото допълва - 30%. Знам, че 30% е физическата сила, която използват хората, а за мозъка, че е с неограничени способности, с недоказани дори -  отговарям аз.                      

И веднага едното тегли със зъбите си цял тир, другото гълта разни предмети и пак ги връща с мимики и невероятни жестове, третото ни разказва за изложбата на Леонардо, която посетил в София, за летателните апарати. Пълна телепортация. Участва дори и г-н Толкин. И Исландия, и най-вече пълните им сърчица да знаят, да могат да разгадаят света. Вселената. Не са готови още, но стартът е невероятен!

       Подавам им напечатано стихотворението, посветено на Иван и написано точно преди 13 години, когато го родих на 02.06.1997 г., да го прочетат. И аз да ги погледам  как четат. Те четат, аз ги гледам. Едно по едно. Повярвайте ми, по-голямо удоволствие, доставено ми от деца, не бях получавала. Ако можех да спра времето, бих го спряла!

        Дори и само заради четвъртото присъстващо момченце от трети клас. То попиваше с наострени ушички, като локатор, не мърдаше от мястото си, за да не изпусне нещо от батковците. И през ум не му мина да се намесва в разговора. Как слушаше само! И където идваше весел момент, то първо се смееше.                                                                                                           

Е, за този уж детски разговор и напълно детски смях бих дала милиони!

                                                                                                                             Стефка Галева

                                                                                                                                Гр. Сандански